Бренда Джойс - Тайни

— Може би все пак грешиш, Слейд.

— Не. Не греша. Тя остана поразена, когато научи, че вече съм женен. Всъщност след като разбра, че съм сключил брак с теб, мигновено промени поведението си като хамелеон. Ако наистина искаш да знаеш какво мисля по този въпрос, струва ми се, че тя се опитваше да се промъкне около мен с намерения, които нямат нищо общо с Джеймс — с единствената цел да се омъжи за мен.

— Така си и мислех — прошепна унило Реджина.

Слейд я погледна мрачно и отстъпи крачка назад. Реджина се взираше в огледалото, сляпа и за неговото, и за своето собствено отражение. Беше се оказала права. Елизабет бе дошла да изяви претенциите си към Слейд и към Мирамар. Не й изглеждаше логично, след като само преди два месеца бе преустановила годежа си с Джеймс. Но това беше единственото възможно обяснение за внезапното й нахлуване в живота им.

— Но защо й е било първо да скъсва с Джеймс и после да иска да се омъжи за теб?

— Не знам и наистина не ме интересува — отвърна отсечено Слейд. — Забрави тази жена, Реджина. Тя вече е минало.

Слейд беше прав. Елизабет вече принадлежеше единствено на миналото. Известно време Реджина бе измъчвана от въпроси относно другата жена, но сега можеше спокойно да се отпусне. Някои от въпросите й вече бяха получили своя отговор, а останалите едва ли някога щяха да бъдат разрешени. Но това вече нямаше значение.

Елизабет бе нахлула драматично в семейния им живот, за да поиска своето място в сърцето на Слейд и в Мирамар. Но появата й беше закъсняла. След като известно време бе приела нейната самоличност, след като се беше мислила за нея и усърдно се бе преструвала на нея, Реджина отдавна изпитваше желание да се изправи срещу мистериозната си съперница. Преди време нейното нахлуване в живота им би могло да се окаже разрушително, но съдбата бе решила друго. Сега можеха лесно да я забравят. Тя вече бе докоснала живота им много по-дълбоко, отколкото някога щеше да предполага, защото без нея Реджина никога нямаше да бъде приета в семейство Деланза, да се омъжи за Слейд. Но нейната роля в тази драма беше приключена, веднъж и завинаги. Вероятно подсъзнателно Реджина през цялото време се бе притеснявала от истинската Елизабет Сейнт Клер. За пръв път обаче в мислите и в душата й се възцари пълно облекчение.

Пред очите му се разкриваше най-възхитителната и най-болезнена гледка, която някога в живота си бе виждал.

Слейд стоеше в дъното на дансинга, смесен с разноцветната тълпа и същевременно безкрайно далече от нея. Огромната бална зала в имението на Ман беше на път да се пръсне по шевовете. Мъжете бяха облечени в най-изисканите си фракове, а жените — в пищни бални рокли, пухени наметала и блестящи бижута. Под сводестия таван се разнасяше сподавеното бръмчене на оживени светски разговори, ведър смях и жизнерадостната музика на четирите цигулки. Облечени в бели сака сервитьори предлагаха на гостите екзотични напитки, а масите по края бяха отрупани с не по-малко екзотични ястия. За украса Ксандрия бе избрала тропически мотиви. Помещението бе отрупано с портокалови дръвчета, а в четирите ъгъла на стаята като верни стражи стояха тридесетфутови тропически палми. Слейд обаче бе напълно сляп за този дискретен разкош, докато наблюдаваше феерията на танцьорите, окъпани в море от аромати и блестящи цветове. Защото сред тях беше и неговата жена.

В момента танцуваше с един негов познат. През последния половин час не се беше спряла на едно място. Слейд беше почти сигурен че Реджина се е отдала напълно на магията на танца, за да избегне неговото потискащо присъствие.

Двамата пътуваха до къщата на Ман в пълна тишина. Слейд се опасяваше, че бракът му е неспасяем. Реджина, която само преди броени дни беше безгрижна и жизнерадостна, сега изглеждаше бледа и напълно затворена в себе си. Опитите й да води неангажиращ разговор се оказаха безуспешни. Слейд не намираше сили да я подпомогне в усилията й, погълнат от мисли за онова, което бе извършил по-рано през деня. Но в момента, в който пристигнаха в имението на Ман, Реджина изглеждаше коренно променена. Тя се движеше сред тълпата с такова оживление и ентусиазъм, сякаш в живота й нямаше нищо нередно. Очевидно владееше отлично изкуството да води светски разговор. Бъбреше с непознати, сякаш са нейни стари и близки приятели. Умееше да кара хората да се чувстват непринудено. Беше весела, сияйна и жизнерадостна. И неизменно всички наоколо попадаха в плен на неотразимия й чар.