Бренда Джойс - Тайни

— Готвачката в кухнята ли е? — попита тя, макар вече да подозираше какъв ще бъде отговорът.

Ким подскачаше енергично около нея.

— Няма готвачка.

Реджина се закова на мястото си.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че от теб се очаква и да готвиш? — Защото, ако беше така, тази вечер щеше да проведе един сериозен разговор със Слейд.

Ким поклати глава.

— Не може готви.

— И къде тогава вечеря мистър Деланза?

— Миста не яде тук.

— Разбирам. — Картината определено започваше да се избистря в съзнанието й. Какъв ли хаос цареше в кухнята. Твърдо решена да не се поддава на страха, Реджина смело прекрачи прага.

И изпита искрено облекчение. В мивката имаше само две мръсни чаши. Скоро й стана ясно защо кухнята е единствената подредена стая в цялата къща. Кутиите за лед бяха празни. Килерът беше празен. Шкафовете за чинии бяха празни с изключение на две чаши, две чинии, две купички и две вилици. Напълно слисана, Реджина се обърна към Ким.

— Ти поне не се ли храниш тук?

— Миста Слейд носи храна от ресторант. — Момчето се ухили. — Не може готви, помниш?

— Трябва ли да разбирам, че ти си единственият нает служител на господин Слейд?

— Какво?

— Само ти ли работиш за мистър Деланза?

Момчето кимна утвърдително.

Реджина незабавно се зае да пресмята наум. Щеше да наеме една постоянна прислужница и две временни, един иконом и, разбира се, готвач. Но когато влезе в спалнята му и видя камарата мръсни дрехи на пода, незабавно прибави към списъка и перачка.

— Кой пере тук, Ким?

— Аз — изграчи момчето. — Но само във вторник. Днес не вторник.

Реджина кимна.

— Разбирам. — На устните й се разля широка усмивка. Моментално трябваше да осигури персонал за тази къща. Чакаше я много работа!

— Миси луда?

— Не — отвърна тя, докато погледът й обхождаше преценяващо леглото. Беше твърде тясно. Реджина се смути от собствените си мисли. Определено щеше да внесе известни подобрения и в тази стая. Слейд едва ли щеше да се оплаче. — Кажи ми, Ким — подхвана тя, когато двамата с момчето се върнаха на първия етаж, — от колко време работиш за мистър Деланза?

— Четри години — отвърна то с готовност.

Реджина се вцепени.

— На колко си години?

— Скоро единайсет.

Тя беше потресена.

— Но как така! Та това е грях! Слейд те е взел направо от люлката, ограбил е детството ти! — Момчето изглеждаше развито за възрастта си и правеше впечатление на поне тринайсетгодишно.

Няма лошо. Миста Слейд много добър.

— Харесваш ли го?

— Как не! — то закима ентусиазирано.

— Ами твоето семейство? Не ти ли липсват майка ти, баща ти, братята и сестрите ти?

— Мама умря, татко бум-бум, кака курва. Няма брат. Слейд мойто семейство.

Реджина остана изумена.

— Какво означава „бум-бум“?

Ким изкриви ръката си, сякаш държеше въображаем пистолет, и го опря в слепоочието си.

— Па!

Потресена до дъното на душата си, Реджина затвори очи. Ким не беше обикновено момче, наето за домашен прислужник. Беше бездомен сирак, който Слейд бе прибрал в дома си. Тя погали нежно пухкавата му косица.

— Щастлив ли си тук, Ким?

— Много!

Слейд прекрачи прага на дома си и мигновено са запита дали не е объркал вратата.

Вместо да намери коридора потънал в мрак, всичко се къпеше в светлина. На стената висяха две красиви картини с цветя. Подът блестеше от чистота, очевидно току-що боядисан. Той изостри подозрително нюха си. От противоположното крило на къщата долитаха странни аромати. Някой сякаш готвеше бифтек — в неговата къща!

— Кой дявол се е вмъкнал в дома ми? — изръмжа начумерено Слейд.

Той се насочи направо към гостната и се закова на прага. Дори отстъпи несъзнателно крачка назад, когато пред погледа му изплува фееричното видение, облечено в лимоненожълто.

На натруфения диван в яркожълта рокля седеше самата Реджина, стиснала благоприлично ръце в скута си. Очите й бяха насочени право към него.

Слейд я гледаше втренчено. За миг се почувства като в сън — много сладък и невероятен сън. В крайна сметка той нямаше красива съпруга, при която да се прибира вечер, нито вкусна храна, нито пък чист уютен дом. Но, изглежда, не сънуваше. Устните му се извиха в лека невярваща усмивка.

— Истинска ли си?

При звука от дрезгавия му приятен глас Реджина несъзнателно се отпусна на възглавничките.

— Да.

Той остави куфара си на земята и колебливо пъхна ръце в джобовете си. Пулсът му се учести. Огледа внимателно стаята. Килимът изглеждаше по-ярък, по мебелите нямаше и следа от прах, завесите бяха дръпнати и разкриваха приятна гледка към мъгливата вечер отвън. Той погледна несигурно жена си. Изглеждаше красива, шеметно красива. Диванът сякаш не изглеждаше толкова грозен, докато тя седеше на него. В този момент Слейд осъзна, че безвкусната мебел е отрупана с дузина миниатюрни възглавнички, които успешно прикриваха грозната му тапицерия.