Бренда Джойс - Тайни

Обзе го още по-голямо изумление, когато в стаята влезе някакъв мъж. Висок, слаб и мрачен, той носеше сребърен поднос с една-единствена чаша, пълна с така предпочитания от Слейд бърбън.

— Кой, по дяволите, си пък ти? — попита слисан той.

— Бринкс, сър. — Мъжът имаше отчетлив английски акцент, съвършено безизразно изражение и също толкова безстрастна интонация.

Реджина стана от дивана и стисна изящните си ръце.

Слейд, това е Бринкс. — Тя сякаш се поколеба. — Твоят иконом.

— Разбирам. — Той взе чашата, която очевидно бе предназначена за него. — Благодаря ти, Бринкс.

— Нещо друго, сър? — попита любезно икономът.

Слейд погледна въпросително Реджина.

— Попитайте моята съпруга.

— Мадам?

— Не, благодаря ви. О… — Тя преглътна. — Слейд, ще бъдеш ли готов за вечеря след четиридесет и пет минути?

Той вторачи нетрепващ поглед в нея.

— Разбира се.

— Бринкс, предай на мосю Бертран, че господин Деланза е вече у дома и ще вечеряме в девет.

— Много добре, мадам. — Бринкс напусна стаята.

Слейд все още не откъсваше поглед от жена си.

— Надявам се да не си твърде разстроен — прошепна тя, затаила дъх.

— Бях разстроен през целия ден.

— Така ли?

Той остави чашата си върху масичката.

— Изпратих ти съобщение, но ти така и не ми отговори.

Очите й се разшириха.

— Не знаех, че си очаквал отговор.

— Очаквах.

— Извинявай.

— Какво става тук, Реджина?

— Аз… Дойдох да видя дали нямаш нужда от нещо. — Тя зае отбранителна поза. — Все пак аз съм твоя жена.

— Това ми става все по-ясно с всяка изминала минута.

Реджина изглеждаше притеснена.

— Това място е такава… такава ергенска бърлога…

Слейд не сдържа усмивката си.

— И ти реши да поставиш нещата на мястото им?

— Ами, да — призна смутено тя. — Не можех да оставя така твоя дом. Затова наех прислужница, иконом и готвачка. Дори откраднах мосю Бертран от семейство Крокър. — Усмивката й беше гузна и блага. — Надявам се да си заслужава усилието.

— Ако ароматите, които се носят от кухнята, могат да бъдат някакъв критерий, вероятно си заслужава.

Тя го погледна обнадеждена.

— Имаш ли нещо против да се качиш горе и да облечеш нещо по-удобно?

Едва сега Слейд осъзна, че тя все още не е отговорила на въпроса му. Какво ли ставаше тук? Стомахът му се сви на болезнена топка. Дали бе променила намеренията си за развода? Поне така изглеждаше. Очевидно бе дошла в дома му с намерението да остане. Изглежда, бе решила да предприеме решителната крачка, да го освободи от отговорността да поеме инициативата за окончателното им сдобряване. Слейд беше развълнуван. Беше сащисан. Нещата се подреждаха толкова бързо!

Реджина го наблюдаваше тревожно. Последното нещо, което му се искаше в момента, беше да я разочарова, да я отблъсне от себе си. Ако тя очакваше от него да се качи на втория етаж — а интуицията му подсказваше, че и там го очакват солидни промени — нямаше причини да не удовлетвори желанието й. Импулсивно той сграбчи брадичката й и целуна меките й устни. После рязко се завъртя и полетя нагоре по стълбите.

Миг по-късно Слейд спря на прага на стаята си и се замисли за нея, за тях. Старото му удобно легло беше изчезнало от мястото си. На негово място сега стоеше луксозно легло с кралски размери, тапицирано с красива бургундска дамаска. Как, по дяволите, бе разбрала, че бургундско червеното е любимият му цвят?

Той се приближи още по-плътно към леглото. Докато опипваше меката материя и си я представяше в него, съзря кадифения смокинг, който някой бе приготвил за него. Никога не беше обличал тази дреха, подарена му от Ксандрия преди години. На пода пред него стояха и чифт чисто нови, неупотребявани чехли. Сърцето му, което бе учестило ритъма си, откакто я видя в гостната на дома си, сега се обърна.

Докато сваляше стегнатата си вратовръзка, сакото и ризата, Слейд оглеждаше внимателно стаята. Беше сложила свежа дантелена покривка на неугледната масичка под прозореца и ваза с прясно откъснати лилии. Ароматът им изпълваше стаята. Каната на бюрото, която бе оставил полупразна, сега беше напълнена с прясна вода. Чашите на подноса бяха чисти, а един поглед отблизо му подсказа, че освен това са и съвсем нови. Всъщност самият сребърен поднос също му беше непознат.

Значително отрезвен от новостите, които го заобикаляха, Слейд влезе и в банята. Тоалетните му принадлежности бяха грижливо подредени върху друг огромен и също толкова непознат сребърен поднос. В дъното на помещението беше поставила саксия с разкошна папрат, а на новата месингова закачалка висяха снежнобели хавлии. Бе сменила и комплекта от стари завеси, които отдавна бяха покрити с плесен. Новите пердета блестяха в свежите си бели и бургундско червени райета.