Бренда Джойс - Тайни

— Хм, е, аз и бездруго рядко се завъртам тук.

— Къде е жена ти?

Слейд се напрегна.

— Значи най-после стигнахме до въпроса.

— Тук ли е? Искам да поздравя малката дама.

— Не.

— Не е тук? — Рик изглеждаше изумен. — Не си й дал развод, нали?

Слейд стисна здраво зъби.

— Не, не съм.

Рик изглеждаше искрено облекчен.

— Не забравяй, че тя държи ключа към бъдещето на Мирамар.

— Не съм забравил. През цялото време си знаел истината, нали? Знаел си, че е наследница на семейство Браг?

Очите на Рик се разшириха.

— Не е вярно!

Слейд реши въпреки всичко да задълбае въпроса, който непрестанно го терзаеше.

— Не ти вярвам, Рик!

Рик вдигна безмълвно ръце.

— По дяволите, добре. Предполагах.

— Знаеш ли какво? — Слейд позеленя от гняв. — Ти си един долен кучи син!

— Направих го заради теб!

— Направил си го заради себе си! Заради Мирамар!

— Направих го също заради себе си и Мирамар — отвърна решително Рик. — Но ако тя не беше такава очарователна и мила дама и ако ти не беше толкова запленен от нея, Бог ми е свидетел, че никога не бих го направил!

Слейд гледаше невярващо баща си.

— Ти имаш нужда точно от такова момиче, и двамата го знаем! Нуждаеш се от добре възпитана млада дама, която да ти стане съпруга, и от цяла сюрия дечурлига! От години се нуждаеш от весел и спокоен семеен живот!

Слейд присви замислено очи. Рик беше прав, дяволски прав. Нуждаеше се от Реджина Шелтън. Нуждаеше се от нейните изискани маниери, от доброто й възпитание, от извънмерната й щедрост, от милото й съчувствие и горещите усмивки. Нуждаеше се от пламенната й страст. Нуждаеше се от нея и точка. А ако тя пожелаеше да го дари с деца… Сърцето му се обърна. Но пред всичко това имаше едно голямо „ако“. Слейд скръсти предизвикателно ръце.

— Трудничко ми е да повярвам, че си решил да играеш ролята на сватовник.

Рик се ухили.

— Да, но точно това направих. Ти можеш да вярваш в каквото си поискаш. Но ако ми кажеш, че не я харесваш, ще те нарека лъжец.

Неспособен да приеме мисълта, че баща му е действал, воден от нещо друго освен от себични подбуди, Слейд предпочете да смени темата.

— Чарлз ни предложи заем.

— Не.

Слейд отдавна бе наясно, че Рик не би приветствал идеята да стане длъжник на Ман. Той самият все още се притесняваше да вземе заем от верния си приятел, но не чак толкова, колкото да използва парите на Реджина.

— Възнамерявам да го приема, освен ако своевременно не намериш друг начин да се сдобием с пари, за да внесем дължимите суми в банката и да управляваме ранчото през следващите пет години.

— Тая няма да я бъде! — възкликна Рик, излязъл от кожата си от гняв. — Няма да приема и пукнат цент от Чарлз Ман! — Той захвърли гневно празната си чаша на масата. — А твоята малка женичка случайно е богата наследница!

Слейд премълча. Не влизаше в работите на Рик да узнава, че синът му няма въобще да закача парите на богатата си съпруга. А Рик неведнъж го бе подхлъзвал, така че щеше да оправи сделката с Ман на четири очи.

— Къде е тя? — попита отново Рик.

— Отседнала е при роднините си, семейство Д’Аршан.

— Това вече е страхотно! Не трябва ли една жена да живее при законния си съпруг? Трябва незабавно да оправиш нещата между вас, момче. — Рик предпочете да премълчи, че разчита на нейното наследство и че с мъка на душата брои дните до обявяването на ипотеката за пресрочена.

Вътрешно Слейд кипеше. Дълбоко в себе си неистово копнееше да живее в един дом с Реджина. През изминалия ден на няколко пъти изпитваше пориви да я попита дали не е променила решението си за развода, откровено да я помоли да се премести в неговия дом. Но така и не го направи. Това щеше да бъде финалната крачка към окончателното им одобряване. И не разяждащите съмнения го възпряха да помоли съпругата си да се върне при него, а някакъв дълбоко вкоренен в душата му страх.

— Виж какво, старче, това изобщо не е твоя работа. Вярно е, че ти си този, който ме подтикна към тази женитба, но това си е моят брак и смятам сам да се справя с проблемите си.

— А дали ще се справиш? — попита насмешливо Рик. — Как ще стане това, след като живеете разделени.

Слейд отпи огромна глътка бърбън. Костваше му неимоверни усилия да запази присъствие на духа. В този момент наистина не изпитваше желание да си създава допълнителни главоболия. Без да каже и дума, той извика в съзнанието си ангелското лице на Реджина. Подейства му успокояващо.

Рик изглеждаше озадачен от липсата на всякакъв отговор.