Бренда Джойс - Тайни

Реджина инстинктивно долавяше, че нещо неизвестно за нея се върти в главата му.

— О! — успя само да пророни тя, когато погледът й обгърна обширното преддверие. Помещението изглеждаше далеч по-внушително, отколкото можеше да се предполага отвън. Липсата на всякаква мебелировка засилваше усещането за някакво необятно пространство, а розово-белият мраморен под приковаваше погледа на посетителя. Стените бяха боядисани в розово-оранжев цвят.

Над главите им се процеждаше късче небесна синева, а слънчевите лъчи заслепяваха очите им. Реджина се обърна към Слейд, внезапно осъзната, че той я наблюдава с блеснали от напрежение очи. По тялото й пропълзя гореща тръпка.

— Прекрасно е.

Той наклони леко глава и приела безмълвната му покана, Реджина прекрачи прага на сградата. Все повече я смущаваше фактът, че двамата са сами в тази грамадна празна къща. Плахите им стъпки, тихите им гласове отекваха оглушително между каменните стени. Реджина спря на прага на огромна бална зала със сводест таван. Някой беше забравил два тежки, позлатени и безумно грозни стола, опрени с гръб към стената. Другата стена бе изцяло покрита с огледала. Ефектът беше крайно интригуващ. Двойни френски врати водеха към терасата над градината, осеяна с ароматни цветя.

Слейд стоеше безмълвен зад нея.

С всяка изминала секунда Реджина чувстваше нарастващо нервно напрежение. Тя преглътна мъчително и прекоси помещението, за да хвърли поглед на китната градина отвън. Усещаше напрегнатия поглед на Слейд в гърба си.

Едва доловимо тя се обърна и погледна силуета му в огледалото. Изражението му беше гладно, необуздано, свирепо. Тънките косъмчета на тила й се изправиха. Но така и не се помръдна.

Наблюдаваше го безмълвно в огледалото, докато той прекосяваше стаята и заставаше мълчаливо зад гърба й. Шумът от стъпките му отекваше оглушително. Кожата й настръхна. Зърната на гърдите й изпъваха ефирната материя на бельото й. Хрумна й, че намеренията му да й покаже къщата едва ли са били толкова добронамерени. Но отново не се помръдна. Бяха женени едва от няколко дни, но й се струваше, че мъчителната агония на раздялата продължава вече дълги години. Реджина обгърна раменете си с ръце, но не се обърна към него. Не беше нужно, защото с ъгълчето на окото си все още наблюдаваше силуета му в огледалото.

Той се спря точно зад нея.

— Е?

— Харесва ми. — Думите се изтръгнаха накъсани от устата й и отекнаха в тишината на празното помещение. Гласът й проехтя, повторен стократно.

— На мен също ми харесва. — Ехото настойчиво повтори неговите думи. После ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— Слейд… — Докосването му беше едва доловимо, но тялото й потръпна неудържимо, изпълнено с познатия копнеж. Устните му докоснаха нежната кожа на шията й. Слейд. За миг, както си стоеше пред него, а устните му изследваха нежно извивките на врата и, на Реджина й се стори, че отново е промълвила неговото име. Но не беше. Беше стаята, която насмешливо повтаряше след нея, сякаш й се подиграваше, а гласът й звучеше странно — дрезгав, прелъстителен, пълен с надежда и отчаяние.

— Но най-много от всичко харесвам това — прошепна Слейд, а немите стени върнаха гласа му. Харесвам това… Харесвам това.

Реджина стоеше притихнала, поразена едновременно от насмешливия кънтеж на стените и странното усещане за неговото твърдо и възбудено тяло, притиснато здраво към нажежената й плът. Слейд не откъсваше устните си от настръхналата кожа на врата й. Дори да намереше в себе си сили да се отдръпне и да си отиде, това пак би било невъзможно, защото ръцете му я държаха здраво и решително. Задъхана, Реджина си пое дълбоко въздух. Накъсаният звук проехтя в тишината. Ръцете му се плъзнаха надолу, помилваха корема й и спряха досами потрепващата извивка между краката й.

— Слейд! — протестът й бе лишен от всякаква настоятелност. — Може да влезе някой. — Слейд… Може да влезе някой.

Ръката му се плъзна по-надолу и се притисна интимно към плътта й, въпреки надиплените фусти на лягната й рокля.

— Заключих вратата. — Стаята напяваше своя рефрен.

Тръпнеща, Реджина затвори бавно очи. Слейд очевидно внимателно бе планирал това, но въртеливите движения на топлата му длан насочваха мислите й в друга посока. Той разтвори пръсти и ожесточено замачка плътта й по-грубо и по-дълбоко. Всичките й дрехи, дори и бельото, бяха копринени, а ефирната материя помежду им правеше изживяването непоносимо. Реджина нададе мъчителен стон. Стаята й отвърна със стон.