Бренда Джойс - Тайни

— Реших, че в този ранен час най-добре ще е първо да посетим парка Голдън Гейт. — Слейд се обърна въпросително към нея. Очите му изследваха чертите на лицето й, докато се установиха жадно върху плътните й устни.

— Нямам нищо против. — Искаше й се да види къщата на „Франклин стрийт“, техния сватбен подарък от Чарлз. Но се боеше да го помоли, опасяваше се, че това ще бъде твърде недвусмислен намек за новите й намерения да остане негова съпруга. Реджина прехапа устни. — Онова, което направи снощи Чарлз… Беше невероятен жест от негова страна.

— Така е.

Реджина го погледна колебливо.

— Той те обича като син.

— Аз съм късметлия — отвърна тихичко Слейд. — Чарлз също означава твърде много за мен.

Тя се запита дали и той като нея не мислеше за Рик в този момент. Неспособна да се въздържи, Реджина се размърда неспокойно на седалката.

— Слейд, Рик също те обича.

Той се напрегна. Лицето му потъмня. Когато най-после извърна очи към нея, в погледа му проблясвайте необуздан гняв. В него отново бе проговорил старият Слейд.

— Недей да разваляш всичко.

Реджина преглътна несдържания коментар, който напираше на устните й. Досега не беше осъзнавала колко лесно би могла да прогони щастливия Слейд и да върне на мястото му разярения.

— Извини ме — прошепна тя и наистина го мислеше.

— Няма нужда — отвърна остро Слейд. — Вината не е твоя. — После добави някак небрежно, без да я погледне в очите: — Тази нощ ходих дотам.

Реджина не го разбра.

— Къде?

Той я погледна напрегнато, сякаш се опитваше да я остави без дъх.

— В къщата „Хенеси“.

Реджина се вцепени.

— Разбирам.

Слейд се обърна напред и вторачи поглед някъде отвъд ушите на бързоногите кобили.

— Аз също бих искала да я видя.

Слейд се обърна рязко към нея.

— Наистина ли?

— Да. — Реджина си пое дълбоко дъх и за миг улови погледа му. — Много ми се иска.

Внезапно устните му се озариха от широка усмивка и той обърна рязко конете в обратна посока. Цялото му същество излъчваше някакво странно вълнение и несдържан възторг.

— Чудесно! — възкликна той. — Защото аз много искам да ти я покажа, Реджина.

— Това е — прошепна Слейд, но не понечи да слезе от файтона. Реджина погледна високата триетажна къща пред себе си.

Мъглата вече се бе вдигнала и денят обещаваше да бъде слънчев и спокоен. Къщата наистина наподобяваше малко имение. Беше изградена от червен камък и измазана с бяла мазилка. Входната врата напомняше порта на старинен замък. Точно над нея бе разположен кръгъл прозорец с интересен листовиден дизайн, подкрепян от две бели колони. Над него се издигаше висока кула. Централната част на къщата беше асиметрична и се извисяваше до покрива, който се спускаше стръмно над фронталната кула. От другата страна на главната постройка имаше още една кула. На последния етаж се открояваха три арковидни прозореца, укрепени с колони. Самият покрив беше мансарден. Етажите бяха разделени от корнизи, спираловидни резби и розетки. Детайлите биха изглеждали твърде претрупани, ако къщата не беше толкова огромна. Сградата беше построена в крак с последната архитектурна вълна. От пръв поглед Реджина Шелтън се влюби в това място.

— Е? — попита я Слейд и небрежно захвърли сакото си на седалката между тях.

— Красиво е.

— Винаги съм се възхищавал от това място. Тук всичко е грандиозно, но не и натруфено, издържано в детайлите, но не и глупаво. Искаш ли да разгледаш вътре?

Погледът й се сключи с неговия.

— Разбира се.

Слейд я подкрепи на слизане. Стори й се, че дланите му се задържаха на талията й малко по-дълго от необходимото, но тя предпочете да го премълчи. В момента обърканите обстоятелства като цяло я изнервяха повече от настойчивото му докосване. Нищо не изглеждаше наред. Слейд беше неин съпруг, но тя се чувстваше необяснимо нервна в негово присъствие. Двамата живееха разделени, но не можеше да мисли за тази къща по друг начин, освен като за техен общ дом. Освен това Слейд непрестанно се държеше като неин съпруг. В момента сваляше плътната пелерина от раменете й с думите:

— Това няма да ти е необходимо.

Слънцето отдавна бе прогонило утринната мъгла, така че неговото сако също остана в двуколката.

Двамата изкачиха бавно стълбите към входната врата. С всичките си сетива Реджина попиваше присъствието на този мъж. Не я свърташе на едно място, докато той пъхаше и завърташе ключа в бравата. Преди да отвори вратата, той я погледна изпитателно.