Бренда Джойс - Скандал

— Не! — рязко каза Дом. — Сега този дом е и неин. Освен това ти не се отнасяш добре с нея. Не ти ли е хрумвало, че вие двете имате много общи неща помежду си? И двете обичате това имение. Ти си ми майка, тя е моя жена. Защо да не бъдете приятелки? Ще ти бъда много благодарен, ако представиш Ан на местните благородници и й помогнеш да се сприятели с тях.

— Какво говориш! — възкликна Кларис.

— Заминавам утре, както бях планирал. Но до този момент не осъзнавах колко й е трудно на Ан сама тук, в провинцията. Бих искал да й помогна.

— Аз… — Кларис беше пребледняла.

— Майко, сигурен съм, че не би отхвърлила една такава малка молба. — Тонът му беше привидно мек, но Дом бе свикнал всички да му се подчиняват безпрекословно. Много добре съзнаваше с каква власт разполага, още повече сега, след смъртта на Филип.

Кларис кимна безмълвно и се обърна да си върви. Дом я спря.

— Майко, благодаря ти, че дойде да поговорим.

Тя срещна погледа му.

— Знам, че не бях много добра майка, Доминик. Съжалявам.

— Всичко е наред — каза той с внезапно подрезгавял глас. Сетне успя да се усмихне. — Имам чувството, че най-после започваме да се опознаваме. — Усмивката му се стопи. — Не познавах баща си, а сега вече е твърде късно. Не искам да допусна същата грешка и с теб, майко.

Кларис навлажни устни, кимна и вдигна котката в скута си. Устните й трепереха.

— Когато се роди, не исках да те давам на дойка. Но баща ти и Ръдърфорд ми наредиха да го сторя. По-късно исках да се грижа за теб, но отново бе разпоредено, че за теб ще се грижи единствено бавачката. — Тя преглътна мъчително. — Опитвах се да върша поне някои дребни неща — например да те къпя или да реша косата ти. Но баща ти настояваше, че това е работа на бавачката. Настояваше да прекарвам с теб само един час дневно, и то час, определен от него, не от мен. Затова беше въведен нашия чаен ритуал. „Това е достатъчно“ каза той.

— Защо? — извика Дом. Пулсът му се беше ускорил. — Защо? Защо го е сторил?

Кларис поклати глава.

— Не подхождало на положението ми да се грижа за теб, бяха неговите думи. — По устните й се плъзна горчива усмивка. — Това беше лъжа. Напълно подхождаше на положението ми. Просто Ръдърфорд не искаше да те остави на моите грижи, защото никога не ми прости това, че двамата с Филип се оженихме тайно, без да поискаме съгласието му.

— Господи! — възкликна яростно Дом. Много добре си спомняше колко често бе имал нужда майка му да е до него. Но нея никога я нямаше. Винаги бе в покоите си. Дори когато той беше паднал от своето пони и си бе счупил крака, хората, които му помагаха и го утешаваха, бяха икономът, икономката и неговата бавачка. Но не и собствената му майка.

— Дядо ти може да бъде истински тиранин — каза Кларис. В тона й имаше гняв.

Дом си спомни за завета.

— Да, може.

— За какво мислиш? — попита тя, без да сваля очи от него.

— За завета — отговори той. — Знаеш ли какви са условията му?

— Какви условия?

— Ръдърфорд иска правнук. Ако Ан забременее от мен и роди син, Уейвърли Хол става мой — каза сухо Дом.

Кларис пребледня като платно. Измина близо минута, преди да проговори.

— Той е луд! Това е абсурд!

— Да, абсурд е.

— Ще го направиш ли? — попита тя с изтънял глас.

— Ако реша да спя с жена си, ще го реша по причини, които са съвсем лични и нямат нищо общо със завета — отговори рязко той.

— Ти имаш син. Той е хубаво момче. Няма нужда да правиш нещо, което не желаеш. — Изглеждаше така, като че ли всеки миг щеше да избухне в плач. — Не мога да повярвам! Защо се опитва да те събере с тази жена? Какво си мисли?

— Мисли, че съм се отнесъл нечестно с Ан.

— Тя е виновна за това, не ти! Само ако можехме да намерим начин да се отървем от Ан! Само ако можеше тя да изчезне… или да избяга, както стори майка й!

— Ако тя избяга, аз ще трябва да я последвам.

— Не биваше да се жениш за нея — каза Кларис.

— Малко е късничко да обсъждаме този въпрос.

— Да, защото един развод би съсипал всички ни. — Тя го целуна лекичко по бузата. — Аз се прибирам. Моля те, ела да се сбогуваш с мен утре, преди да отпътуваш.

Дом кимна и проследи с поглед как майка му прекосява терасата и се скрива във вътрешността на къщата. Въпреки огромните си проблеми се чувстваше някак окрилен. И насън не си бе представял, че срещата с майка му може да бъде толкова сърдечна, толкова топла.

Той въздъхна. Какво да прави с Ан? Четири години се бе преструвал, че няма съпруга. Но сега, когато се върна, макар и за малко, осъзнаваше, че оттук насетне не би могъл да продължи да се преструва. Имаше съпруга, една съвсем истинска жена от плът и кръв, която го презираше — докато самият той като че ли изпитваше към нея много по-силен интерес от преди. Ан бе интригуваща жена. Нима би било чак толкова лошо да й бъде истински съпруг?