Ф. Уилсън - Крепостта

— Май има един, който може би ще ви помогне. Ако ми позволите да погледна в книгата за регистрация…? — съдържателят посочи към смачкания тефтер зад него.

Вьорман кимна, Юлиу запълзя по пода и вдигна омазнената книга. После трескаво запрелиства страниците, докато най-сетне намери онова, което търсеше.

— Ето — това е! Този човек е бил по тези места три пъти през последните десет години. Всеки път все по-болен, всеки път придружен от дъщеря си. Той е голям учен от университета в Букурещ. Експерт по историята на този район.

Кемпфер също бе заинтригуван.

— И кога е идвал за последен път?

— Преди пет години — Юлиу погледна боязливо към Кемпфер и неволно се сви.

— Какво искаше да кажеш с това, че бил болен? — запита Вьорман.

— Последният път вървеше с две патерици.

Вьорман дръпна книгата от ръцете на съдържателя.

— Кой е той?

— Професор Теодор Куза.

— Да се надяваме, че още е жив — рече Вьорман и и хвърли книгата на Кемпфер. — Уверен съм, че твоите хора от SS в Букурещ ще го открият лесно. Не губи повече време.

— Никога не си губя времето, капитане — тросна се Кемпфер, мъчейки се да възстанови част от изгубения си пред хората авторитет. Никога нямаше да прости на Вьорман за случилото се. — Като излезеш на двора ще видиш, че хората ми проучват стената камък по камък. Докато се извърши проверката в Цюрих и издирят този професор, ние ще разглобим крепостта парче по парче. Така че, дори ако не постигнем нищо навън, не ще остане и помен от това място, та никой да не може да се крие в него.

Вьорман сви рамене.

— Предполагам, че така е по-добре, отколкото да седим и да чакаме поредната жертва. Ще наредя на подофицер Остер да координира усилията на моите хора с твоите — той се обърна, вдигна Юлиу на крака и го бутна по коридора. — Ще вървя с теб, — рече той на съдържателя, — за да не те спре часовоят.

Но съдържателят се спря и прошепна нещо на капитана. Вьорман започна да се смее.

Кемпфер почувства, че в него се надига гняв. Сигурно говореха за него, подиграваха му се.

— Какво толкова смешно има, капитане?

— Този професор Куза, — рече Вьорман с подигравателна усмивка, — ученият, който може би ще знае нещо повече за крепостта… той бил евреин!

Капитанът отново избухна в смях и гласът му отекна надолу по коридора.

Букурещ,

Вторник, 29 април

10.20

Шумно, настойчиво блъскане едва не изби вратата на апартамента от пантите.

— Отваряй!

Гласът на Магда потрепери, докато задаваше въпроса, чийто отговор вече знаеше.

— Кой е?

— Отваряй веднага!

Магда стоеше до вратата, облечена в широкия си пуловер и дълга, смачкана пола. Косата й бе в безпорядък. Погледна назад, към баща й, седнал в инвалидната количка.

— Най-добре е да отвориш — произнесе той с фалшиво спокоен глас. По изпънатата кожа на лицето му почти не се четеше каквато и да е емоция, но очите му горяха от страх.

Магда се обърна към вратата. С рязко движение издърпа резето и после отскочи назад, сякаш се страхуваше, че ще я ухапе. И тъкмо навреме, защото вратата се отвори с трясък и вътре нахлуха двама щурмоваци от Желязната гвардия, в пълно бойно снаряжение и с насочени напред карабини.

— Това е квартирата на Куза — обяви единият. Макар да прозвуча като заключение, всъщност беше по-скоро въпрос, ала нетърпящ възражение.

— Да — отвърна Магда, отстъпвайки назад към баща си. — Какво искате?

— Търсим Теодор Куза. Къде е той? — очите му се впиха в лицето на Магда.

— Ето го — промълви баща й.

Магда застана до него и го прегърна през раменете, сякаш да го защити. Цялата трепереше. Страхувала се бе неведнъж, че този ден ще настъпи, молила се бе да не дойде никога. Ала сега вече нямаше съмнение, че ще ги откарат в някой лагер, където баща й не ще издържи дори една нощ. Знаеха, че рано или късно анти-семитизмът на настоящето правителство ще прерасне в ужасяващи репресии, подобни на тези в Германия.

Жандармеристите погледнаха към баща й. Единият, който изглежда бе по-старши, пристъпи напред и измъкна някакъв документ от колана си. Той плъзна поглед по него, после вдигна глава.

— Не е възможно да си Куза. Тук пише, че е на петдесет и шест. А те си твърде стар.

— И въпреки това, аз съм той.

Жандармеристите погледнаха към Магда.

— Вярно ли е? Този човек ли е професор Теодор Куза, бивш преподавател в университета в Букурещ?

Магда почувства, че е парализирана от страх и неспособна да отговори, дори да диша.