Ф. Уилсън - Крепостта

Куза почувства, че гърлото му се свива.

— Сигурен ли си в това?

— Убийците на Глекените от край време изглеждат по един и същи начин — винаги сини очи, леко мургава кожа, червенокоси. Обучени са във всички способи за ликвидиране, включително и в премахване на вампири. Този, който се нарича Глен е дошъл тук, за да се погрижи никога да не напусна крепостта!

Куза се подпря на стената, завладян от ужас, при мисълта, че Магда е попаднала в ръцете на човек, който е част от реалната сила зад Хитлер. Беше направо невероятно! И въпреки това всичко съвпадаше. И това бе най-страшното — че всичко съвпада! Ето защо Глен бе така разтревожен, когато го чу да казва, че възнамерява да помогне на Молашар в унищожаването на Хитлер. Ясно бе и защо Глен непрестанно се бе старал да поставя под съмнение всичко, което бе казал Молашар. И най-вече, това обясняваше откъде у Куза бе възникнала тази инстинктивна неприязън към червенокосия. Не Молашар, а Глен бе чудовището! И без съмнение дори в този миг Магда е с него! Трябваше да направи нещо!

Той вдигна очи към Молашар. Точно сега Куза не можеше да си позволи да изпада в паника. Нуждаеше се от отговори, преди да реши какво да прави.

— И как ще те спре той?

— Знае различни начини… усъвършенствани от сектата му в продължение на вековна борба с моя вид. Той единствен е в състояние да използва моя талисман срещу мен. Ако се добере до него ще ме унищожи!

— Ще те унищожи… — Куза го гледаше объркан. Този Глен беше в състояние да развали всичко. Ако погуби Молашар, това би означавало нови лагери на смъртта, още успехи за Хитлер… и терзания за еврейския народ.

— Той трябва да бъде ликвидиран — заяви Молашар. — Не мога да рискувам и да оставя без надзор източника на моята сила, докато той се навърта наоколо.

— Тогава направи го! — рече Куза. — Убий го, както уби и другите!

Молашар поклати глава.

— Още нямам достатъчно сили да се срещна с такъв като него — във всеки случай не и извън тези стени. Вътре в крепостта съм по-силен. Ако имаше някакъв начин да го примамя тук, тогава вероятно щях да се справя с него. Бих се погрижил никога повече да не ми се изпречва на пътя!

— Знам такъв начин! — решението изведнъж блесна в ума на Куза. Всичко бе толкова просто. — Ще го докараме тук!

На лицето на Молашар се изписа съмнение и интерес.

— И кой ще го стори?

— Майор Кемпфер ще бъде щастлив да изпълни тази задача! — отвърна с неузнаваем глас Куза и за своя изненада се разсмя. А и защо да не се смее? Не можеше да подтисне усмивката си при мисълта, че ще се възползва от помощта на един нацистки офицер за да отърве човечеството от нацизма.

— Защо ще го направи?

— Остави това на мен!

Куза се отпусна в количката и завъртя колелата към вратата. Умът му работеше бясно. Трябваше да обмисли как да накара майора да извърши онова, което се иска от него и при това сам да стигне до решението Глен да бъде докаран в крепостта. Междувременно напусна коридора и излезе на двора.

— Часовой! Часовой! — извика той. Подофицер Остер затича към него, последван от двама войници. — Извикайте майора! — нареди им той, пухтейки от престорена умора. — Трябва да говоря с него незабавно!

— Ще предам — отвърна подофицерът. — Но не очаквай да се втурнат незабавно — войниците се ухилиха при тези думи.

— Кажете му, че съм научил нещо важно за крепостта, за което трябва да се вземат мерки преди да дойде нощта. Утре ще бъде късно!

Подофицерът погледна един от войниците, кимна към кулата и нареди:

— Бягай!

След това се обърна към другия.

— Погрижи се майорът да не изминава такъв дълъг път за да чуе онова, което професорът иска да му съобщи.

Избутаха Куза на другия край на покрития с изпочупен камънак двор и го оставиха да чака там. Професорът седеше притихнал, обмисляйки предстоящите си думи. Измина доста време преди Кемпфер да се появи гологлав на прага. Имаше намръщен и недоволен вид.

— Имал си да ми съобщиш нещо, чифут! — запита той.

— От особена важност е, майоре — отвърна с нарочно отслабен глас Куза, за да накара майора да се наведе над него. — И не е за всякакви уши.

Майор Кемпфер внимателно запрескача камъните, мърморейки проклятия под нос.

Куза не бе очаквал, че сцената ще е толкова забавна.

Най-сетне Кемпфер застана до количката и махна да останалите да се разкарат.

— Дано съобщението да е важно, чифут. Ако си ме повикал тук за някоя глупост…

— Уверен съм, че попаднах на нов източник на информация за крепостта — прекъсна го Куза с тих, конспиративен тон. — В страноприемницата се е настанил някакъв непознат. Срещнах се с него днес. Изглеждаше много заинтригуван от това, което става тук — твърде заинтригуван! Тази сутрин ме разпита съвсем подробно.