Пол Виалар - Под черния флаг

Това положение не го разтревожи особено много, тъй като на борда освен Жан Тиебо имаше и други добри моряци. Ала от няколко дни испански кораби плуваха в тези води със задача да накажат нападателите. И изведнъж, малко след като бурята отмина, Лоран забеляза на хоризонта очертанията на два кораба.

Той не се сети веднага, че това можеха да бъдат неприятели. Напротив, стори му се, че разпознава платната на Грамон и на другия кораб и заплува към тях, за да ги настигне. Макар времето да беше хубаво, над вълните се носеше лека омара, поддържана от слънчевите лъчи. Слънцето пак бе изгряло и притегляше към небето водните пари, за да образуват облаци, в които отново да се скрие. Ето защо корабите наближиха, преди Лоран да разбере грешката си. Жан, който стоеше до него, пръв се усъмни:

— Капитане — каза той, — струва ми се, че това съвсем не е корабът на Грамон!

— Действително, момчето ми. Но никак не е изключено да е френски кораб.

— Не виждам флаг.

— В такова време нищо не може да се забележи.

— Ами ако са испанци?

— Биха имали флаг.

— Освен ако искат да ни изненадат.

— Ще видим — каза Лоран, — който бе започнал да се безпокои.

И наистина видяха. Едва бяха стигнали на разстояние за топовен изстрел, но все още извън обсега на стрелбата, когато от маневрирането Лоран разбра истината. Сега вече нямаше съмнение: двата кораба бяха много по-големи, по-мощни и по-добре въоръжени от флибустерските. Изобщо французите не притежаваха в Южно море плавателни съдове от такъв тонаж. Всъщност на тези кораби се намираха адмиралът и вицеадмиралът на испанските галеони. Всеки от тези гиганти носеше на борда си по шейсет бронзови топа и по хиляда и петстотин души.

— Според мен, момчето ми — каза Лоран, без да изглежда смутен, — попаднали сме на силен противник. Би било лудост да се впуснем в неравна борба.

Той сграби фунията и без да чака повече, заповяда:

— Сменете посоката! Да се вдигнат всички платна!

Хората се подчиниха на заповедта, но някои се намръщиха:

— Да обърнем така гръб на неприятеля!

— Това е недостойно за флибустери като нас!

— Приятели! — извика Лоран. — Тук не се касае за вашето достойнство. На борда носим обаче богата плячка, та дори да излезем победители в такъв неравен бой, то непременно ще я изложим на опасност Рискуваме да я видим на дъното.

— Флибустерът не бяга — каза Робитай, като излезе напред. — Той показва какво струва.

— Повярвай, приятелю — отвърна капитанът, — един флибустер действително притежава високо достойнство, но живият флибустер струва много повече от мъртвия.

Лоран изразяваше по този начин своята умереност и благоразумие. Той беше безстрашен, но се ужасяваше от безполезните рискове и от самохвалството. Преценяваше точно опасностите и си даваше сметка какво могат да стоварят върху него залповете на два високобордни кораба и сто и двадесетте гюллета от техните топове. Не. Той непредпазливо се бе приближил и трябваше да направи опит да се изплъзне от тази клопка. Преценката му бе правилна, макар и да не знаеше, че испанците търсеха именно него и че адмиралът им бе получил заповед да залови жив опасния морски разбойник, наречен „бич на Индия“.

Флибустерите вдигнаха високи платна и смениха посоката. Но поради насрещния вятър маневрирането се извършваше бавно. Скоро Лоран пресметна, че се намират в обсега на неприятелските залпове. Испанците обаче не стреляха и това го озадачи. Той заповяда да ускорят хода, доколкото беше възможно. Планът му бе да дочакат нощта и под нейно прикритие да се изплъзнат от неприятеля.

По-нататък всичко беше въпрос на бързина. Корабът на Лоран обаче бе нагазил дълбоко в морето поради тежкия си товар и по-специално поради скъпоценния дървен материал от Кампеш. По своите багрилни свойства тези дървета нямаха равни на себе си в света.

Разстоянието между преследвания и преследвачите намаляваше малко по малко. На испанския кораб много добре се различаваха въоръжени хора и готови фитили. В този момент Лоран заповяда:

— Хвърлете в морето дърветата!

Действително това беше начин да се облекчи товарът на кораба. Освен това, като плувнеха във водата тежките греди, може би щяха да забавят испанците.

Заповедта бе веднага изпълнена, а резултатът се оказа великолепен. Наистина преследвачите не бяха спрени от плаващите дървета, но се наложи да се отклоняват, да загубят време и да увеличат разстоянието до французите. Трябваше да заобикалят препятствията, които в бързото си движение, подобно на стенобои, можеха да увредят корпусите на корабите им. Благодарение на това Лоран излезе извън обсега на топовете, но за нещастие нощта бе още далеч.