Пол Виалар - Под черния флаг

Да, нощта наистина бе още далеч. Тя щеше да скрие и скъта слабите, но засега бързоходните испански кораби, носещи повече платна, постепенно наваксваха загубеното. Намаляването на товара не направи кораба на Лоран по-бърз от преследвачите. За момент Лоран помисли да изхвърли в морето част от останалите товари, но и това нямаше да го постави в по-благоприятно положение. Той изчисли, че за по-малко от един час отново щеше да се намери в обсега на испанските топове и че ако те решат да стрелят, бързо щяха да ги изпратят на дъното. Той не можеше да знае, че има заповед за неговото залавяне жив и че корабът му беше разпознат. Доста дълго той премисляше нещата. Стоящият край него Жан Тиебо прочете в лицето му известно смущение. Необходимо бе да се вземе решение. Ако трябваше да се бият, налагаше се да използуват всички възможности, които единствено денят можеше да предложи на хора, обучени в точна стрелба: сами да избират врага, да им бъде ясно към какво се стремят и на какъв риск се излагат. Лоран ненадейно се реши:

Приятели — извика той, обръщайки се към всички, които можеха да го чуят, — дойде моментът, който много от нас очакваха. Ние направихме всичко, каквото можехме. Ясно е обаче, че не ще успеем да избягаме от онези, които искат да ни заловят. Достатъчно сте опитни, за да знаете на каква опасност сме изложени, а сте и достатъчно смели, за да не се плашите от тази опасност. Тук трябва да съберем всичките си сили и да опитаме всички възможности. Необходимо е едновременно да се защищаваме и да нападаме. В случая трябва да употребим всичко — доблест, хитрост, безстрашие, та дори и отчаяние. Ако попаднем в ръцете на неприятеля, не можем да очакваме друго освен позор, жестоки изтезания, а накрая и смърт. И така, да направим опит да се изплъзнем от тяхното варварство. А за да се изплъзнем — да се бием! 18 18 Според Оксмелен, тези думи наистина са казани от Лоран дьо Граф.

При тези думи над палубата прокънтяха силни ви-кове, които се разнесоха над морето, навярно чак до испанците.

— Да… да… Да се бием!… По-добре да умрем, ако трябва, отколкото да попаднем в плен или да ни избесят по високите мачти!

Жан без колебание се включи в общите възгласи и в този миг Лоран го погледна приятелски:

— Жан — приятелю мой — каза той, — жребият е хвърлен — да се готвим за бой!

Лоран не се задоволи с казаното. Наистина речта, която произнесе, подтикна и засили смелостта на хората. Капитанът обаче прецени, че изходът на боя все пак е още несигурен. Преди да разпрати всички на бойните им постове с оръжия в ръце, той каза на Жан:

— Ела, драги Жан Тиебо. Ще ти възложа една задача. Закълни се, че ще я изпълниш без колебание, ако му дойде времето.

— На вашите заповеди, капитане.

— Жан, ще вземеш един фитил и ще бъдеш готов при първия мой сигнал да възпламениш барутния склад на нашия кораб.

— Слушам, капитане.

— Спасение можем да намерим само в победата или в смъртта. Ще изпълниш заповедта ми.

Веднага Жан отиде при един от мерачите на топове и взе от него фитил. Запали го пред очите на всички и го задържа готов в ръката си.

— Разчитайте на мен — каза той.

В това време Лоран даваше своите заповеди:

— Ще сменим посоката и неочаквано ще се насочим към тези господа. Веднъж вече хитростта ни даде резултат — защо да не сполучим пак? Само дързостта и безстрашието могат да ни спасят.

След тези думи, с присъщата си младежка пъргавина, която бе запазил въпреки годините, той постави по един ред бойци от двете страни на палубата — отляво и отдясно.

— В сравнение с испанците нашите топове са малобройни, но ние стреляме по-добре. Всеки от вас, стрелци, да се цели в определен човек. Никой не трябва да убегне от нашата стрелба! Споразумявайте се да не стреляте по един и същ неприятел и внимателно се прицелвайте.

— Разчитайте на нас, капитане! — извикаха всички. — Ще стреляме като на състезание.

— Готови ли сте?

— Готови сме.

— Тогава, напред! Трябва да минем между техни те кораби и добре да ги ударим!

Корабът рязко се обърна в обратна посока. Като плуваше точно срещу испанците, той разви голяма бързина, на която капитан Лоран дьо Граф разчиташе много.

— Ще стреляте само по моя команда!

— Да, капитане!

За да е по-близо до хората си, Лоран застана под голямата мачта. Оттам той направляваше движението на кораба и боя. До него стоеше Жан с фитила в ръка. На рамото си обаче той носеше и своята пушка, същата, с която като буканиер така хубаво се бе прицелвал и убивал дивите животни. Той бе спокоен и дори не трепваше. Откакто бе живял в плен и мислеше, че краят му е дошъл, той бе престанал да се страхува от смъртта. Сега стоеше уверен и непоколебим — готов да се жертвува за онова, което смяташе справедливо. И ако той се впуснеше в боя, щеше да го стори повече за прослава на своето отечество, отколкото за флибустерството.