Пол Виалар - Под черния флаг

Тази позиция беше опасна, но имаше предимството, че създава по-голяма стабилност на кораба за изстрела, подготвян от Лоран. Неприятелските галеони идваха насреща му с пълен ход. Спокоен, Лоран се целеше дълго и внимателно. Адмиралският кораб беше надминал другия испански галеон и се намираше по-близо. Лоран се премери в главната му мачта и когато беше сигурен в прицела си, той стреля.

Това бе прекрасен изстрел! Хората на френския капитан нададоха възторжени викове. Улучена в основата си, мачтата се пречупи, откъсна се с помощта на вятъра и се сгромоляса на палубата. Крясъците, които излязоха от гърдите на корсарите в този момент, не успяха да заглушат оглушителния трясък. Мачтата отскочи върху главите и телата на хората, помете оградата и потъна в морето, възпирайки испанския кораб откъм страната, където беше паднала. Той се завъртя около себе си. Жан си спомни, че така ставаше с дивите животни, когато буканиерите ги улучеха в главата, преди да срещнат смъртта си, те губеха равновесие.

За миг флибустерите разглеждаха резултата на своята дръзка маневра. Това обаче не трая дълго, защото другият галеон плаваше стремително към тях. Впрочем капитанът на испанския кораб нямаше намерение да влиза в ръкопашен бой. Той познаваше достатъчно добре славата на флибустерите като майстори на абордажа При подобен опит той щеше да понесе тежки загуби и щеше да се лиши от предимството на многобройните си топове Щом стигна на подходящо разстояние, галеонът откри огън. Залпът му причини ужасни щети и изтреби много хора. Този път френският кораб бе облян в кръв, но всичко това ни най-малко не намали готовността за бой. Жан бе запалил отново фитила:

— Тук съм, капитане, в пълна готовност!

— Добре — отговори Лоран, — но ние няма да вдигнем във въздуха нашия кораб без техния. На абордаж! — изкомандува той.

И ето че вместо отново да се впусне в бяг, френският кораб се доближи до врага. Доколкото му беше все още възможно, той маневрираше, за да закачи с куки испанеца и да се долепи до него. На галеона разбраха опасността и завъртяха кормилото тъй, че минаха на известно разстояние покрай флибустерския кораб.

Лоран обаче бе имал достатъчно време да зареди отново топовете и даде залп съвсем отблизо. Гюллетата нанесоха огромни щети на испанците и погубиха много от тях. Тежко засегнат на много места, и този испански кораб остана неуправляем. Както бе станало с адмиралския галеон, и неговото кормило престана да се подчинява. Лоран веднага прецени възможностите си:

— Пълен ход!

За момент хората от екипажа изоставиха оръжията и се втурнаха по мачтите, нагласявайки платната. В резултат на това корабните ребра затрептяха, плавателният съд потрепера като пришпорен кон. Изглеждаше като че ли приповдига предната си част. После вятърът го затика, той се устреми напред и вряза носа си в противниковия кораб.

Последва силен удар и оглушителен трясък от сблъскването. Счупени мачти, техните платна и други корабни принадлежности се преплетоха. Двата кораба като че образуваха един, макар че палубите им не бяха на еднаква височина — испанският беше по-голям. Капитан Лоран дьо Граф не извика „На абордаж“, а изкомандува „Напред на нож!“. Разгневена, освирепяла и необуздана орда флибустери се хвърли след него, като се вкопчваше във въжета, дървета и всичко, което й попадне:

— Тук ли си, Ренжар?

— Тук съм, Тиебо!

— Тогава всичко е в ред! — изрева Жан и се впусна на свой ред, хвърляйки фитила, който вече не беше необходим. В този момент Жан искаше да мисли само за победата, която на всяка цена трябваше да извоюват.

Боят се водеше безмилостно. Това бе неравна борба, защото сто корсари се биеха срещу повече от хиляда испанци. В подобни случаи обаче надделяват решителните и смелите. Скоро хората на Лоран, сражавайки се с пушки, пищови, саби — един срещу десет или дванадесет, — почувствуваха, че постепенно неприятелят се огъва и отстъпва по собствената си палуба.

При все това от задната част на кораба испанският вицеадмирал даваше своите команди и подтикваше хората си ту с окуражителни думи, ту с ругатни:

— Хайде, смелите ми войници! — ревеше той, или пък: — Подлеци! Ще ви избия като кучета, ако още се страхувате!

Хубавите му думи обаче не съживяваха мъртвите и не връщаха в строя ранените. От своя страна флибустерите не оставяха никого след себе си: всички ранени, които все още даваха признаци на живот, биваха хвърляни в морето. Нападателите бавно напредваха към задната част на кораба, където се събираха оцелелите испанци, за да дадат по-добър отпор.