Пол Виалар - Под черния флаг

— В такъв случай — каза Лоран — ние не сме затворници?

— Нито вие, нито този младеж.

— Но вие и за него сте заповядали?…

— По същите причини, а и поради други. Ще стигнем и дотам. Капитан Лоран — продължи губернаторът, — имам за вас хубави новини от Франция. След като е бил осведомен за начина, по който сте му служили, кралят ви реабилитира за смъртта на ван Хорн и ви възлага като лично поръчение да обезпечите сигурността на острова и поемете командуването на полицията.

— Наистина ли?

— Да, защото дойде време, когато в името на краля на Франция трябва да цари ред и мир. Кралят търси вашите услуги за благото на нашата страна, за да завоюва не само този остров, но и всички, които са наоколо. Вашата слава и вашето име ще ви помогнат да постигнете това, съобразно волята на краля — по мирен път, без да има нужда от кръвопролития.

Лоран опря едното си коляно на земята:

— Ще служа на краля — каза той — и ще работя както винаги за неговата слава.

— Колкото за този младеж — продължи губернаторът, — имам и за него новини. Нали името му е Жан Тиебо дьо Гаскоан?

— Да, господин губернаторе — отвърна Жан.

— Господин дьо Гаскоан — каза господин дьо Кюси, — вашият баща е умрял преди много години, но е служил на Франция и кралят желае във ваше лице да му отдаде почит. Слухът за храбростта ви стигна до нашите уши, а отзвукът от него е достигнал и във Франция. Познаваме ви като истински войник и моряк. Вашият чичо — Анселм — почина в Париж, като ви остави голямо богатство, понеже вие сте единственият му потомък. Кралят от своя страна подписа заповед, с която ви назначава лейтенант на фрегата във военния флот.

— Наистина ли? — попита Жан, също както бе запитал преди това Лоран дьо Граф.

— Да — отвърна губернаторът, — както е истина, че винаги правдата, смелостта и любовта към родината се възнаграждават.

© 1958 Пол Виалар

© 1968 Боряна Цачева-Статкова, превод от френски

Paul Vialar

Sous le pavillon noir, 1958

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008

Издание:

Народна култура, София

Редактор Пенчо Симов

Художник Борислав Стоев

Худ. редактор Васил Йончев

Техн. редактор Олга Стоянова

Коректор Евдокия Попова

Дадена зa печат на 16. VIII. 1968 г.

Печатни коли 7. Издателски коли 5,32

Формат 84×108/32. Издат. № 110 (2426)

Поръчка на печатницата № 6442 ЛГ V

Цена 0,54 лв.

Ч 840–3

ДП „Стоян Добрев — Странджатa“, Варна

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9132]

Последна редакция: 2008-09-07 18:18:48

Имат се пред вид Антилските острови. — Б.пр.

Горно четвъртито платно на кораб. — Б.пр.

Мярка за дължина, равняваща се на около 4 км. — Б.пр.

Хининът, добиван от кората на хининовото дърво, е открит едва в 1820г. от Пелетие и Каванту.

Американски острови. — Б.пр.

Костенурка. — Б.пр.

Пирати, които по принцип нападали само испанци. — Б.пр.

Красива глава. — Б.пр.

Колиба. — Б.пр.

Вид ловци. — Б.пр.

Мярка за тежина, равна на 489,5 грама.

Ниска земя. — Б.пр.

Вид ядлива гъба — лютива млечница. — Б.пр.

Разбойниците. — Б.пр.

Кей на жертвите. — Б.пр.

Пристанище на мира. — Б.пр.

Когато Колумб достигнал Антилските острови, смятал, че открива Индия. А на английски този район и до днес се нарича „Западна Индия“. — Б.пр.

Според Оксмелен, тези думи наистина са казани от Лоран дьо Граф.