Пол Виалар - Под черния флаг

Разорен като другите, една сутрин Лоран реши, че е дошло време за нова експедиция. Най-напред трябваше да се съберат пари за барут и куршуми. Като се изключат боеприпасите за корабните топове, всеки флибустер бе задължен да „храни“ собствените си огнестрелни оръжия. Трябваше също така да се платят сметките на онези кръчмари, от които бяха вземали на кредит. Имаше и такива собственици на заведения, които се съгласяваха да почакат до следващото им завръщане. Те знаеха, че флибустерът плаща дълговете си, а ако загине, ще ги уреди най-близкият му другар. Освен всичко това, налагаше се и да се стегне корабът за път.

За тази цел бе необходимо да се стигне до южния бряг на остров Куба и да се спре на едно от малките съседни островчета, наречено Ке дьо Сюд. Корабът бе изтеглен на удобния бряг, където лесно можеха да се направят необходимите поправки. Тук започнаха да следват своеобразен режим на хранене — ядяха само месо от костенурки. Съгласно поверието, то трябваше да пропъди от хората всяка следа от лошо настроение.

Докато поправяха кораба и го подготвяха за нови изпитания и опасности, капитан Лоран кроеше планове за бъдещите действия. Той знаеше, че губернаторът на Санто Доминго винаги му е оставял пълна свобода на действие, при условие да напада само врагове на френския крал.

Лоран наистина си бе наумил нещо. По начало той не бе любител на дребни печалби. А след експедицията срещу Вера Крус амбициите му пораснаха още повече. Нападенията срещу отделни кораби му изглеждаха вече недостойни начинания, които не си струват труда. Разбира се, по пътя към някоя голяма цел той не пренебрегваше и подобни плячки. Обаче повишеното самочувствие го подтикваше все повече към значителни обекти.

Той не бе разказал на хората си за разправиите с новоназначения губернатор — граф дьо Кюси, когото бяха заварили след завръщането си от блестящата последна експедиция. Новият господар на резиденцията в Пор дьо Пе 16 16 Пристанище на мира. — Б.пр. имаше твърде различни разбирания от своя предшественик. Граф дьо Кюси идваше от Франция. Преди да замине оттам, бе имал дълги разговори с висшите кралски чиновници Бегон и Сен Лоран, натоварени от Версайския двор да ликвидират пиратството Единодушно бе решено, че флибустерските експедиции са вредни за престижа на монархията в момент, когато официално цари мир. Установено бе също, че пиратските нападения са в ущърб и на търговията на Франция с Южна Америка, поддържана през Кадис от испански кораби. Губернаторът бе донесъл със себе си заповед, която под страх от телесни наказания и конфискации на имотите забраняваше на всички французи да участвуват в подобни акции. Вместо това те трябваше да обработват земите на Испаньола и Ла Тортю, чието население бързо намаляваше.

Мнението на Версай обаче далеч не съвпадаше с положението на островите. За един нов губернатор, който нямаше никаква представа от флибустерските обичаи, не беше никак лесно да наложи отведнъж някои разпоредби, удовлетворяващи само него Насърчен от пълномощията, с които разполагаше, губернаторът реши да учреди в Пти Гоав Върховен съвет и съдилища. Те трябваше да въдворят реда и да налагат наказания за онези деяния, които отсега нататък щяха да се считат за простъпки и престъпления.

Простъпки и престъпления! Отведнъж с тези имена започнаха да наричат плячкосването на противниковото имущество. Не е нужно да се каже, че подобни наредби не бяха добре посрещнати от Лоран дьо Граф, както и от Грамон. Те не бяха свикнали да се подчиняват. И двамата имаха смели проекти. След като корабът му бе поправен, Лоран се върна на остров Аваш и без да се интересува от мнението на губернатора, започна подготовката за своята нова експедиция. Той въоръжи три кораба и двадесет и две лодки, предназначени за хиляда и сто души Накрая все пак пожела да направи още един опит за разбирателство и се яви пред г-н дьо Кюси.

Посетителят бе приет високомерно. Нима губернаторът можеше да си представи, че единствено със заповедите, които бе донесъл, щеше да превърне любителите на приключения в земевладелци и да сведе печалбите им до минимални доходи от земята? Никои от флибустерите не би приел това, с изключение може би на Жан Тиебо, който държеше да не извършва противозаконни деяния.

— Господин губернаторе — каза Лоран, обръщайки се към г-н дьо Кюси, — дошъл съм отново да ви по-искам разрешителното, което винаги ми е било давано от вашите предшественици.