Пол Виалар - Под черния флаг

Към десет часа сутринта, въпреки морския вятър, по целия кораб започваше да се разнася хубава миризма. Готвачът поставяше котела на огъня и вътре, в сладка или в морска вода, вареше солено месо. В друг голям съд сипваше просо и го оставяше да заври, докато стане като гъсто сварен ориз. След това бъркаше в котела с месото, обираше тлъстината, за да запържи просото, а после разпределяше от всичко по блюдата. Тогава се даваше сигнал за ядене. Екипажът се събираше на групи по седем, тъй като блюдата се подреждаха така. Всички порции бяха еднакви — и за готвача, и за лекаря, и за капитана. Въпреки това всеки имаше право да поиска блюдото му да бъде заменено с блюдо от която и да било друга група. Обаче до такъв случай никога не се стигаше. Ренжар и главно Жан оценяваха равенството. След като веднъж бяха избрали капитана, всички му се подчиняваха, но винаги имаха право да се отнасят с него като към равен. Той държеше властта благодарение на своя ум и на храбростта си, които укрепваха авторитета му. Жан знаеше, че у Лоран тези качества бяха много по-силно изразени, отколкото у капитана на „Сен Флавиен“.

На борда на корабите имаше толкова много провизии, задигнати от Вера Крус, че на ден се ядеше по два пъти. Преди яденето се пееха хвалебствени химни. Тогава хубавите мъжки гласове звучеха тъй добре, че не отстъпваха на музиката от цигулките на Лоран дьо Граф. Капитанът слушаше с наслада.

На остров Ла Тортю хубавият живот продължи. Като стъпиха на твърда земя, най-напред положиха големи грижи за ранените; издялаха дървени протези за ампутираните крака. После се заеха и с някои други задачи. Всичко, до най-малките подробности, бе сложено в ред според изискванията. Изхождайки от правилото, че един моряк може винаги да бъде заместен от своя помощник, теглиха жребие и една трета от екипажа остана на кораба. След това събраха всички ценности от плячката, тъй както се постъпваше след пленяването на някой кораб. Разпределиха дяловете. За губернатора, на когото дължеха разрешението за нападение, се полагаше процент, който в негово лице отдаваха на френския крал. Заплатиха на хирурга, който бе положил труд, макар че загубите във Вера Крус не бяха твърде големи и ранените бяха малобройни. Дадоха парите на осакатените, а на капитана възвърнаха изразходваните средства. След това бе заповядано да бъдат донесени и предадени под клетва всички плячкосани вещи, възлизащи на стойност над 5 гроша. Този, когото хванеха в лъжа или в укриване на нещо, губеше право да получи полагаемата му се част. Тя се разпределяше между останалите или биваше предоставяна на църквата. На края се извърши окончателната подялба.

Приготвиха отделните части и хвърлиха жребий. Предварително обаче продадоха на търг скъпоценните камъни и бижутата, а получените пари прибавиха към общата сума. След това разделиха старателно дрехите, стоките и парите, направиха отделни групови дялове по за десет души (както ставаше при разпределяне на яденето), на които поставиха номера. Съответен брой номера, написани на отделни билетчета, поставиха в една шапка, откъдето най-после започна тегленето. Хората от групите разпределяха след това полученото помежду си.

Жан Тиебо получи значителна сума, тъй като в награда за бляскавите му подвизи Лоран му даде част от своя дял. Сега младежът беше богат и притежаваше повече, отколкото бе спестил през целия период на буканиерството. Какво ли щеше да прави с всичко това?

Скоро той разбра, че не е най-важно да имаш богатство, а да умееш да го запазиш. Засега той не знаеше какво да предприеме. Сподели мислите си с Ренжар, който силно се изсмя.

— Ти си флибустер и богатството ти ще изгори като запалена купа сено.

— Как така?

— Ще прекарваш весело времето си, ще играеш комар.

— Никога!

— Никога не казвай големи приказки. Когато човек има нещо, той иска още. А освен това какво ще правиш, ако ти предложат да заложиш на карта има-нето си? Ще отговориш, че го пазиш ли?

— Най-напред ще отделя една част настрана.

— Да, докато стане нужда да потърсиш тази част, за да продължиш.

— Не съм комарджия.

— Но ще станеш.

Ренжар не подозираше колко е близо до истината. Той знаеше, че флибустерите бяха комарджии и картоиграчи и че това бяха най-главните им пороци. Отдаваха се с опиянение на тези занимания, но само когато не бяха на път. В противен случай капитанът им без колебание ги наказваше.

Щом получеха богатствата си, флибустерите ги разиграваха на комар. За тази цел те се събираха в игралните домове на Бас Тер. Често се случваше да сядат от маса на маса и в един миг да загубят това, което им бе струвало много мъки и рискове. Несъмнено Жан не би постъпил така, ако не се беше увлякъл. Но за него това беше поучителен урок, който му показа, че богатствата, макар и големи, са преходни и бързо отлитат. За по-малко от месец той претърпя редица печалби и загуби, докато спестяванията му, които той мислеше за неизчерпаеми, се привършиха. Жан не бе единственият. Учудващ бе фактът, че в крайна сметка имаше много разорени и твърде малко обогатени. Когато почти всички загубиха по такъв начин златото си, флибустерите отново бяха бедни както преди и трябваше да мислят за нови нападения.