Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

През първия акт Бонд преследваше злодея по цялата сцена, но все не можеше да го хване — доктор Гулаго можеше да се преобразява в другите действащи лица. Освен това можеше да се обгръща в мъгла. Мъглата, осветена от десетки лазерни лъчи, изобилно се смъкваше в залата от сцената — на ръба й бяха наредени няколко корита сух лед. Паралелно на шпионската интрига вървеше любовната, която свършваше с натуралистична сцена: Бонд успя да съблазни мъжеподобната помощничка на доктор Гулаго и в момента на върховен екстаз тя му издаде тайната квартира на доктора — ледено иглу насред Беринговия проток.

Скоро Бонд с боброва парка от Кензо вече наближаваше леденото иглу с впряг от десет бели бултериера. След още няколко минути доктор Гулаго с демоничен смях падна в борбата, като разхвърляше по сцената пенопластови блокове, изобразяващи лед. Цивилизацията беше спасена. Но без специалните ефекти всичко изглеждаше жалко и оставяше открити много проклети въпроси, които във филмите обикновено се избягват. Освен това не беше ясно с какво авторът мисли да запълни втория акт — всички негодяи бяха обезвредени още в първия.

Антрактът беше обявен доста интересно — на сцената излезе човек в химически костюм и закрещя в мегафона с глас, почти неразбираем заради противогаза:

— Antrax!!! 27 27 Антракс — Б.р.изд.

През антракта Стьопа изобщо не можа да се приближи до Сракандаев — той веднага отиде зад кулисите при артистите. Върна се на мястото си чак когато вдигнаха завесата и започна вторият акт, „пасивният“.

Декорите бяха други. Над сцената висеше лилава лента с надпис „United Qeerdom“. Под нея имаше истински „Астън-Мартин“, модел „Vanquish 12“, като на Сракандаев, само че без лампа. Зад него се полюшваше платнище с огромен бял лотос. Останалото пространство бе заето от скеле, изобразяващо многоетажния интериор, където се развиваше не много ясното сънувано действие.

Всъщност действие във втори акт почти нямаше — той се състоеше от танци на цветни фигури в нишите на многоетажната конструкция. Танците се придружаваха от монолог на Бонд. Той говореше с патос за вечните истини (английските драматурзи, сети се Стьопа), а три видеомонитора, монтирани в нишите на декора, показваха на танцуващите фигури фрагменти от подвизите му. Стьопа позна откъси от филмите „Moonraker“ и „Live and let die“. От време на време Бонд, кой знае защо, го избиваше на тъпи частушки от рода на:

Това очевидно не бяха английските драматурзи, а Р. Ахметов. На Стьопа му хареса виртуозната работа на осветителите — сцената ставаше ту зелена, чу червена, ту синя и разноцветните фигури в нишите надаваха вопли, които стряскаха притихналата зала.

Внезапно светлините изгаснаха. Наглед това нямаше никаква връзка с действието и Стьопа реши, че е спрял токът. Но след минута сцената се освети от оранжево мъждукане и се видя, че декорите са сменени. Над сцената се носеше огромен череп — отворената му уста приличаше на пещера. От устата струеше светлина и вътре се виждаше подиум, постлан с персийски килими. Откъм страната на залата до устата се издигаше стълба, подобна на самолетните. Бонд лежеше неподвижно на пода — изглежда, беше в безсъзнание.

Чу се смразяващ напев — нещо като тибетски ритуал, а може би като шаманско заклинание. От двата края на сцената към Бонд запристъпваха две тъмни фигури с венециански маски (щом видя маските, Стьопа изтръпна). Това бяха Двамата кралски бътлъри. Стигнаха до Бонд, вдигнаха го и го поведоха нагоре по стълбата. Щом се качиха до устата-пещера, с отработени движения го обърнаха с лице към залата и го нагласиха на четири крака.

Зад тримата Стьопа видя човек с очукан шлем със сини пера, които приличаха на струя пушек. Човекът много бавно и плавно вървеше по застлания с килими подиум, все едно изтичаше от една поза в друга. Освен шлема носеше военен потник и наметало в защитен цвят с черен надпис „NEBUCHADNEZZAR“. Стьопа си спомни, че така се казваше един древен цар, и се сети, че това е Царствения. Царствения се приближи до Бонд изотзад, спря, сплете странно пръсти и като възклицаваше нещо, няколко пъти го тласна с бедра в задника, а после победно го ритна. Бонд се свлече по стълбата и светлината пак угасна.

„Навуходоносор — мислеше Стьопа в тъмнината. — Това е намек за принц Чарлз. Така протестантите са наричали Чарлз Първи, преди да му отсекат главата. И Дюма го пише в «Двайсет години по-късно». А и Мюс нали ми разказа наскоро как били изнасилили някого в двореца им и точно бътлърите участвали… Но защо е тогава рицарският шлем? Принц Чарлз не е военен… Или може би и шлемът, и всичко останало е точно затова, та формално никой да не може да каже, че това е принц Чарлз? Демек — Царствения, и точка. Понеже той също сигурно си има трима адвокати с противогази като Мадона…“