Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Иса поръча — три големи сушита и саке. Сакето дойде веднага и тримата се чукнаха.

— И как изглежда този Лебедкин? — прошепна Стьопа.

— Не знам — каза Иса.

— Да не е някой от ония на масата?

— Виж сега, откъде да знам дали е от ония на масата, след като никога не съм го виждал? Спокойно, той ще ни намери.

Стьопа разбра, че проявява ненужна прибързаност, и потъна в мълчание. Братята също мълчаха — Муса все така напрегнато мислеше, а Иса, леко усмихнат, броеше зърната на кехлибарената си броеница.

Точно пред лицето си Стьопа виждаше прозрачната стена на аквариума, а над него — главите на готвачите. Пепелният кореец работеше, без да вдига очи от масата. Блондинът чирак се усмихна любезно на Стьопа.

„Ако знаеше защо сме тук, идиот с идиот — помисли си Стьопа, — щеше да се насереш в гащите“

Точно пред очите му в жълтеникавата вода висеше голяма златна рибка с раздвоена опашка — помръдваше плавници и го гледаше загадъчно с приличащото си на копченце око. През аквариума се виждаше дъската, на която ръцете на готвача режеха еднакви парченца сьомга. Стьопа си помисли, че точно сега е моментът да помоли за нещо златната рибка.

„Рибке, рибке — нечуто прошепна той, — моля ти се, нека си тръгна оттук жив и здрав… Никакви пари няма да жаля…“

Рибката мръдна опашка и му обърна гръб.

„Ама и то нейното един живот — помисли си Стьопа. — От едната ти страна дъската, на която режат себеподобните ти. От другата — барът, където пък ги ядат. Накъдето и да погледнеш, или едното, или другото. Рибите помнят по три минути. Обаче и това сигурно не им помага, като от едната страна непрекъснато те режат, а от другата непрекъснато те ядат. Също като при хората. Плуваш си по средата, хвърляш си хайвереца и се надяваш, че децата ти ще живеят по-добре… Пък аз съм седнал да я моля да ми помогне“.

— Ей, вие там, готвачите, я по-живо! — обади се един от спортистите. — Тая салата вече половин час я чакаме!

Блондинът кимна, поприведе се и почна да кълца водораслите по-бързо.

— И си свали цайсите, кълвач такъв, че ще вземеш да ни нарежеш твойта краставица — засмя се друг спортист.

Компанията се разкикоти. Помощникът на готвача наистина чукаше по дъската като кълвач, така че сравнението беше подходящо.

Иса си погледна часовника и каза:

— Закъснява. Много работа има сигурно. Муса също си погледна часовника и попита:

— Кого имаш предвид? Готвача ли? Или оня, дето го чакаме?

— Който кажеш — отвърна Иса. — Може този, дето го чакаме. А може и готвача.

Думите му, изглежда, отместиха мислите на Муса от мъртвата точка.

— Я кажи — попита той брат си, — що за природа е това?

— Каква природа?

— Ами в колата нали каза, че шрапнелно-осколочното тяло имало същата природа като тялото-дъга. Що за природа е това?

— По-добре не питай, братко. — Иса се намръщи.

— Защо?

— Още не си готов за това.

— Как така да не съм готов?

— Ей така. Ако беше готов, нямаше да питаш.

— Можеш ли да ми отговориш, или не можеш?

— Мога. Но ако видиш тази природа, няма да искаш да погледнеш нищо друго.

— Добре де. Обясни ми.

— По-добре не бързай, братко.

— Стига си увъртал, Иса. Казвай. Искам да знам.

— За последен път те моля — каза Иса. — Като брат те моля. Спри.

— Ааа… — Иса махна с ръка. — Лъжеш ме. И ти не знаеш.

— Аз ли не знам? — Иса кипна и удари с юмрук по тезгяха така, че чашката саке се преобърна. — Знам аз, знам!

— Ами обясни тогава. Аз съм мъж и воин и сам отговарям за себе си!

И Муса също удари с юмрук по тезгяха. Очите на Иса заприличаха на тесни цепки.

— Е, добре — каза той. — Ти сам ме помоли. Сега гледай внимателно!

После стана и отмести двете най-близки масички, като при това бутна столовете около тях. Застана в центъра на празното място, събра ръце пред слабините си и лекичко почна да се върти, като ги вдигаше покрай тялото си. Стьопа не успя да се налюбува на този странен танц — Иса се завъртя само два-три пъти.

Щом ръцете му стигнаха до гърдите му, над главата на Стьопа гръмна толкова страшно, че той веднага спря да се бои от каквото и да било.

Вторият изстрел му се стори съвсем слаб — все едно до ухото му скъсаха стар чаршаф: нали беше оглушал от първия. Иса вече не се въртеше, а се смъкваше покрай стената, като оставяше широка кървава следа.

Стьопа не толкова чу, колкото видя третия и четвъртия изстрел — студен водопад от разбития аквариум заля краката му, а Муса, който се надигаше от стола си до него и се опитваше да измъкне ръката си от джоба си, полегна до стената до Иса сгушен като ембрион.