Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Ще ти обясня — каза той. — Виж сега, от една страна, то е един вид четвърто. От друга обаче, за тях — той кимна към труповете — си е най-главното на света. Разбра ли ме?

Аргументът беше прост и кристално ясен, Стьопа го оцени веднага.

— Да, разбрах — каза той. — Значи вие ни извикахте на ранде…

— Може и на „ти“ — прекъсна го Лебедкин. — Нали вече се запознахме.

— Значи ти ни извика на рандевуто?

— Аз. Обаче не тебе, а тях.

— А те казаха, че вие… тоест ти… Че си искал да дойдем и тримата.

— А бе кво ще ги слушаш тия абреци — изпръхтя Лебедкин. — От мен да знаеш, всичките чеченци си водят комерсантите на рандевутата като живи щитове. И петдесет процента от московските комерсанти, които бачкат с чеченци, вече са кастрирани. Такъв им е обичаят. Не го ли знаеш?

Стьопа завъртя глава отрицателно.

— Хм, да де. Кой ще си признае? Така че днеска аз, така да се каже, ти спасих живота, и не само живота, но и с бонус отгоре, нали ме разбираш. Пък какво ти били казали… Лъжат, бе! Изобщо не им вярвай.

— И непременно ли трябваше да ги убиете? — попита Стьопа.

— Ох, ама ти май нищо не разбираш. Знаеш ли поне какъв беше тоя Иса?

— Какъв?

Лебедкин се наведе към Стьопа и той пак видя студените му сини очи, този път над очилата.

— Въртящ се дервиш на смъртта.

— Какъв, какъв?

— Има такъв орден — на въртящите се дервиши, центърът му е в турския град Коня. Те значи се въртят и изпадат в мистичен транс. Като цяло са кротки хора. Но не всичките. Няколко души от ордена им минаха към Осама бен Ладен и основаха нова школа за огнестрелен бой. Нали знаеш на какво викат македонска стрелба — като стреляш от кръста, без да се целиш?

Стьопа кимна.

—А на това му викат стрелба по кандахарски. С две думи, дервишът почва да се върти, изпада в транс, вади пищовите, разперва ръце… И всичко става като в страшен сън. Пак добре, ако е с колтове или с глокове например. Все можеш да се отървеш, ако извадиш късмет. Обаче ако са узита или „Агран“, на сто метра радиус всичко, което мърда и мисли, е леш. Разбра ли ме?

Лебедкин прокара ръка през косата си.

— Та този — той кимна към ъгъла, където лежеше Иса — им беше нещо като сенсей. Направо легендарен тип. Пееше стиховете на Джалял ал-дин Руми и пердашеше с двата пищака, без да гледа, като шевна машина. И всеки куршум в целта. Страшен човек. А бе какво да ти разправям! От него дори самият Саша Македонски побягна като заек, като си деляха Даниловския пазар. Нали така, Михалич?

Майорът свързочник, който слушаше разговора им с едно ухо, кимна.

— И значи той мислеше да стреля, така ли? — попита Стьопа.

— Че как! Беше си вдигнал ръцете до гърдите вече, още само секундичка и всичко тука щеше да стане на решето.

Майорът седна до Лебедкин и сложи на масата една черна папка с мъничка месингова закопчалка. Стьопа погледна равнодушното му като на идол лице и въздъхна.

— Не можеше ли да… да се споразумеете?

— Да се споразумеем? Хе-хе-хе-хе… Михалич, той не ни вярва. Покажи му.

Майорът отвори папката и извади един лист с картинка, която приличаше на снимка на луната през телескоп.

— Какво е това?

— Снимка от спътник. Тренировъчният лагер на суфийския диверсионно-щурмови батальон на въртящите се смъртници до Кандахар. Ей в това кръгче — виждаш ли точицата в него? — е палатката на Иса и Муса Джулаеви. Снимката е направена в момент, докато Иса говори по сателитен телефон с подвижния завод за производство на рицин в Панкиската клисура. Сега разбра ли?

— Разбрах.

— Виждаш ли цифрите в ъгъла на снимката? Четиринайсет и трийсет и пет, шести август. За да няма никакви съмнения. И разговора сме записали, вярвай ми.

— Страхотно — каза Стьопа.

— А ти плащаш на такива хора, Степан Аркадиевич. Как така? Стьопа виновно разпери ръце.

— Не знаех. Откъде можех да знам, че са… такова де… въртящи се финансови терористи?

Лебедкин пак се засмя; и на Стьопа пак му стана кофти.

— Не, Степан Аркадиевич — каза Лебедкин. — Те не са финансови терористи. Финансовият терорист си ти.

— Тоест как така?

— Ами така, на. Помисли малко.

Стьопа почна да мисли. Яснотата дойде доста бързо.

— Аха — каза той. — Аха… Май разбирам. Разбирам, нали?

— Разбираш — каза Лебедкин и кимна.

— И ако е да, тогава какво? Лебедкин погледна майора свързочник.

— Е как да му се сърдиш на такъв готин образ? Правилно е казал класикът: „и може да си свестен ти и без да си лежал в затвора“.

— А, бъркаш — каза майорът свързочник. — Не е „свестен“, а „честен“.