Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

В следващия момент и то, и белият цвят, в който седеше, изчезнаха.

Стъблото с трите израстъка си остана на мястото. Но сега под него имаше сцена, а пред сцената — зала, пълна с хора, облечени в нещо като шарени ски екипи. Така във всеки случай си помисли Отличника, който се озова на първия ред в тази зала.

Освен металното стъбло на сцената имаше трибуна. Скиорите аплодираха като луди застаналия на нея оратор — той беше със същото облекло. Без да обръща внимание на аплодисментите, той продължаваше да говори. Заради шума не се чуваше нищо, но думите на речта му — на десетина езика — се плъзгаха като блестящи ручейчета по екрана, заел цялата стена зад трибуната. Най-горе, над китайските йероглифи, вървеше английският текст:

„…nourishment and entertainment will meet and unite in a single safe, colorful, and crispy product, shimmering with nuances of taste and meaning…“

Руският език блещукаше чак в дъното и преводът изоставаше, но затова пък всичко можеше да се прочете още от самото начало:

„Неотклонният прогрес на човечеството и развитието на великата технологична революция неизбежно ще доведат до това, че хлябът и зрелищата ще се срещнат и ще се слеят в един безопасен, лъскав и красив продукт, който ще прелива със сочни оттенъци на вкус и смисъл. Потреблението на този абсолютен продукт ще се извършва посредством непознат дотогава акт, в който ще се слеят в една пълноводна река сексуалният екстаз, сполучливият шопинг, насладата от изискания вкус и удовлетворението от ставащото в киното и в живота. Това наистина ще е не само венецът на материалния прогрес, но и неговият синтез с многовековните духовни търсения на човечеството, върхът на дългото и мъчително изкачване от мрака на полуживотинското съществуване към максималното себеизразяване на човека като вид, окончателен акт, където ще се срещнат…“

Английският текст беше по-изящен и без евфемизмите, вкарани очевидно от импровизиращия синхронен преводач: вместо думите „абсолютен прогрес“ стоеше терминът „entertourishment“, а окончателният акт, в който се срещаха и се събираха всички земни радости, беше означен като „shopulation“ — очевидно от „shopping“, кръстосано с „copulation“.

Отличника се позамисли как да преведе тези термини и не му дойде наум нищо освен колхозния израз „купоебване на хлебозрелищата“. За да подчертае продължителността на процеса във времето (естествено му се искаше да продължава колкото се може по-дълго), „купоебването“ можеше да се смени с „ебокупуване“, но все пак си беше тромаво. Той реши да види как са се справили с това професионалните преводачи и погледна към долната част на таблото — но закъсня.

Залата и трибуната с оратора изчезнаха също така мигновено, както се бяха и появили, и всички видяха Светещото същество. Цветето, в което се беше изтегнало, светна над металното стъбло едновременно с момента, в който скиорите се разтвориха в тъмнината. Самото стъбло не помръдна и в ума на Отличника цъфна неприятната мисъл, че то е някаква антена, която излъчва една илюзия след друга. Няколко секунди всички мълчаха — идваха на себе си.

— Я ни кажете — наруши тишината Майката Родина, — какво е това, дето ни го показвате? Бъдещето ли?

— Обемно кино — обади се Телешкембьо. — Или халюцинация.

Петната на ризата му вече бяха станали яркочервени.

— Ама те рая на земята ли ще построят? — възкликна Дездемона. — Завиждам им.

— Не бива да им завиждате — каза Светещото същество. — Дори да построят рая на земята, вие няма ли да го имате на небето? Всичко най-прекрасно, създадено от човешката мисъл, завинаги ще е на човека, защото…

Светещото същество направи интригуваща пауза, после попита:

— Защото на кого другиго е нужно? И се засмя.

— Не, наистина, какво е това? — попита Дамата с кученцето. — Обяснете ми де!

— Ако разсъждаваме логично — каза Монтигомо, — това нещо трябва да е устройство, което осъществява онова, за което говорихме. Във всеки случай, ако се окаже, че е нов модел зъболекарски стол, ще съм доста учуден.

— Ма, нека той да обясни, де — притеснено се обади Майката Родина.

— Както много проницателно се досетихте — каза Светещото същество, — това е апарат, който ще се появи на земята след много години. В него ще се въплъти многовековната мечта на човечеството, за която самото човечество дори не се е досещало през всичките тези векове, въпреки че разгадката открай време е толкова близо, че днес вие я намерихте съвсем лесно чрез елементарен логически анализ. Но това не е просто машина. Това е нещо много повече…