Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Очевидно не — отговори Светещото същество. — И точно там е бедата. Не си мислила, обаче си облякла фланелката. Защо?

— Ами просто така.

— Значи е било достатъчно. И най-нищожната мисъл тук може да се въплъти във видим образ. Потърпете, приятели, скоро всичко ще свърши — вече сме на финалната права… Ама ти не се пипай, не се пипай, миличка. Просто си мисли, че си с мокра фланелка — и толкова… И какво после, умнико наш? Какъв е изводът?

Отличника разбра, че питат него.

— Още не съм обмислил всичко — каза той, — но като цяло Монтигомо е прав. Трябва ни всичко и наведнъж.

— Ами ако не искаме всичко и наведнъж? — попита Дездемона. — На мене например изобщо не ми трябват тия змии в ушите. Или рак на простатата. Още повече че си нямам простата.

— Тогава дайте да заявим, че искаме всичко, което ни харесва. И едновременно. Така става ли?

— Става — каза Светещото същество. — Защо да не става.

— Толкова лесно? — попита Телешкембьо.

— Ами защо да е трудно? — попита Светещото същество и всички се засмяха — дори Барби, през сълзи.

— Ще се опитам да го формулирам ясно — почна Отличника. — Ние искаме… Искаме в потребявания продукт или услуга да са представени свойствата и качествата, които са ни привличали в многообразието на онова, което ни е доставяло удоволствие приживе. И изживяването на тези свойства и качества да става едновременно, без никакви препятствия и граници, пространствени, времеви или някакви други.

— Глей го ти адвокатчето — измърмори възхитено Майката Родина.

— Няма такова животно — обади се Дездемона.

— Откъде знаете? — попита Отличника.

— Ами няма. Ако имаше, щяха да го рекламират всички лъскави списания.

„Лъскави“ в устата й прозвуча като „хлъзгави“.

— Е, може и да го измислят в бъдеще — каза Отличника.

— Даже не „може“, а сигурно ще го измислят! Щом ние с вас се сетихме, човечеството ли няма да се сети?

— Ей, направо ясновидец — каза Светещото същество. — Нямам думи. Аплодисменти, аплодисменти!

Участниците в обсъждането послушно заръкопляскаха. Отличника се изчерви, стана и се поклони. Но приятният момент бързо свърши: Майката Родина забеляза, че по очилата на ясновидеца покарват някакви остри нокътчета. Засега бяха късички, но изглеждаха страховито. Отличника опита да си свали очилата, но не можа — те сякаш се бяха сраснали с ушите му.

С Телешкембьо също ставаше нещо гадно. На ризата му избиха върволици червеникави петна — бяха бледи, като на фотохартия, току-що пусната в проявителя, но постепенно ставаха все по-ясни и кървави. Дебелакът се оглеждаше отвратено, разперил ръце, сякаш го беше страх да не ги изцапа. Изглеждаше така, все едно някой го е омотал с бодлива тел и сега я дърпа за двата края, така че шиповете се впиват в плътта под дрехите. За щастие Монтигомо отвлече вниманието на аудиторията от тази мрачна картина.

— Не мога да разбера как ще измислят такова нещо дори в бъдещето — каза той. — Нали човекът ще си остане същият, какъвто е сега.

— И какво от това? Човекът от хиляди години си е същият, обаче всяка година се появява нещо ново — възрази Барби.

— И всеки път никой не го очаква. Сигурна съм, че след сто години ще измислят неща, които изобщо не можем да си представим.

— Но това радикално променя всичко, дами и господа — каза Телешкембьо. — Излиза, че правим избор на базата на непълна информация. Това е все едно да си поръчваме в ресторант, без да сме прочели менюто.

— Ами как иначе? — попита Дамата с кученцето. — Не можем да надникнем в бъдещето.

— Защо? — попита Барби. — Ако съм разбрала правилно, можем да получим всичко, каквото си поискаме. Така че дайте като начало да си изясним какво изобщо можем да искаме. Да ни покажат целия асортимент, така да се каже.

Всички очи се обърнаха към Светещото същество. То мълчеше — очевидно очакваше въпроса.

— Давай, адвокатче — каза Майката Родина. — Давай усуквай, бездруго няма да разберем нищо.

— Бихме искали да разберем — почна Отличника — дали в бъдеще ще се появи някакъв продукт или процес, който ще позволи да се доближим до идеала, за който говорехме. Тоест да направи потреблението безкрайно, а удовлетворението от него безмерно.

— Ще се появи — каза Светещото същество.

— Добре — продължи Отличника. — А може ли да надникнем в това бъдеще? За да разберем за какво става дума. Да получим представа. Само с едно око да надникнем, а?

— Може и с трите — каза Светещото същество. — Само не се плашете.