Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Ясно — засмя се Светещото същество. — И какво да правим в условията на такава неопределеност?

— Мисля — почна Барби, — че няма никаква неопределеност. Различните хора изпитват морално наслаждение по различни поводи. Но самото наслаждение е винаги еднакво! И всички добре го познаваме, нали? А щом е така, хайде просто да го прибавим в потребителската си кошница — и готово!

— Но няма ли да е прекалено просто? — подозрително попита Телешкембьо.

— Нали ви казах — забеляза Светещото същество, — че Телешкембьо обича трудностите.

— Барби е права — каза Дездемона; мъчеше се да говори така, че да се движат само устните й, и змиите в ушите й оставаха неподвижни. — Какво сме седнали сами да си измисляме проблеми? Само протакаме. А пък протакането лично за мене не е особено приятно — ако ме разбирате.

— Аз също имам чувството, че тъпчем на едно място — каза Монтигомо. — Раят, построен по нашите заявки, ще е нещо като профсъюзна почивна станция. Трябва ни качествен скок. Пробив. Кой е наред?

Известно време всички напрегнато мислеха. Изведнъж Отличника се хвана за главата и нададе победен крясък.

— Бах го! Всичко сме объркали! Разбрах какъв е проблемът! Всичко разбрах!

— Да? — обади се Светещото същество.

— Малко преди да… А бе, минавах през Париж и видях по телевизията една реклама на фирмата „Боинг“. Отначало къщи, потънали в зеленина, одеяла по полянките, нещо като ислямски рай. Като вечен пикник с хурии. Поне така си помислих. И после на екрана се появява голям сиво-син самолет и надпис: „Boeing. Being there is everything“ 47 47 Да си там е всичко — Б.р.изд. . Защо го запомних този клип ли? Защото, викам си, как може да показват такива тъпотии след единайсети септември…

— А ние какво общо имаме с това? — попита Барби.

— Общото е, че в тази реклама е казано всичко. Everything. Онова, за което говорихме досега, е something. А раят е everything. Не разбирате ли? Being there is everything.

— Тоест как? — попита Дездемона. — Всички заедно, така ли?

— И наведнъж — добави Монтигомо. — Хем това в онова, хем душата в рая.

— Разбирам иронията ви — каза Отличника, — но въпросът е точно в това! Именно както казахте. Именно и съвсем точно! Всеки избор налага ограничения. Просто защото отхвърля всичко останало, та било и временно. Това първо. А второ, природата на удоволствията ни е обусловена от сетивните органи, с които чувстваме. И можем да искаме само онова, което ни е познато! Само онова, което някога сме можели… Ясен ли съм?

— Не съвсем — обади се Родината Майка.

— Кръгът на желанията ни е ограничен от опита на телесността. Спомняме си за разни филми и за секса, понеже сме имали очи и знаете още какво. Но не можем дори и да помислим за нещо, което е между тези две неща и не е нито едното от тях! Точно в това е нещастието ни.

— Вероятно не би трябвало да го наричате нещастие — отбеляза Светещото същество, — но като цяло логиката ви е блестяща.

Отличникът светна. Дори се радваше, че Светещото същество е с гръб към него. Той знаеше за себе си такива неща, че това персонално невнимание му се струваше неочаквано лека форма на задгробно наказание, нещо като пречистващ ритуал преди влизането във вечното блаженство.

— Разбира се! — каза той и предано погледна нагоре. — Каквото и да изберем, после ще искаме друго, после трето и така цяла вечност. А помисляли ли сте, че може да има неизмеримо по-висши форми на наслада, обединяващи всичко, което изброихме? Допускали ли сте, че филмът, който гледаме, може едновременно и да засища? Мечтали ли сте, че хайверът, който ядем, може да разбуди въображението ви и да предизвика безкрайно любопитство към всяко гълтано хайверено зрънце? Мислили ли сте за полов акт, който да достави най-висше морално удовлетворение?

— Е — обади се Телешкембьо, — в затвора това си е ежедневие.

Майката Родина се изкашля изразително, но Светещото същество се разсмя, и то така заразително, че всички също се засмяха.

— Олеле! — писна Барби.

Всички се обърнаха към нея. Там, където на фланелката й беше щампован надписът за мозъка, сега имаше нещо мокро, голямо и много приличащо на полукълба на мозък — разделена почти на две маса сиво-виолетови подутини, извивки и кръвоносни съдове, нещо лъскаво и пулсиращо.

— Какво става?

— Същото — каза Светещото същество. — Постепенното узряване на семената на миналото в съзнанието. Причините се превръщат в следствия.

— Какви семена бе! — изпищя Барби. — Какви причини и следствия! Аз да не би да съм мислила с тия цици, а?