Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

Тя май наистина се радваше, че го е срещнала! И очите й, които го оглеждаха, сякаш също се радваха. Внезапно тя се обади с присъщото й простодушие:

— Знаеш ли, ти си много хубаво момче, но като дъвчеш така непрекъснато, ставаш грозен. И имаш нещо изцапано под носа.

Неприятната изненада едва не натъпка дъвката в гърлото му. Той светкавично обърса с длан горната си устна, а едновременно с това ловко изплю дъвката в шепата си, почеса се уж несъзнателно по тила и я залепи зад ухото си. И това им беше хубавото на тези дъвки — че здраво се залепваха навсякъде. После Ники извади носна кърпа от якето си, наплюнчи я и усилено затърка носа и устата си.

— Не се маха — рече Нуми все така досадно втренчена в лицето му. — Ще кажа на Мало да ни свали на някоя планета с вода, та да се измиеш. Но не се безпокой, не те прави чак толкова грозен.

А с това пак го накара да се изчерви. За да се прикрие, той се наведе и разтвори пред нея ученическата си чанта. Подаде й наслуки един от учебниците си.

Нуми жадно го запрелиства, но веднага помоли за разрешение да включи изкуствения си мозък, та по-бързо да научела всичко. Николай се съгласи, а тя се задълбочи в четенето. През това време той с всички сили се стараеше да не си помисли случайно нещо неприлично и колкото повече се стараеше, толкова по-трудно му се удаваше това. Защото един дявол знаеше какво е прилично и какво неприлично за неизвестната му цивилизация Пира.

— Тук много неща не са верни — въздъхна след малко експерименталното момиче.

Николай надникна и видя, че бе й дал учебника си по физика. Рече:

— Е, хайде сега, ще се обиждаме на цивилизации! Ако искаш да знаеш, всяка цивилизация си има свои истини и всяка е права за себе си.

— Да, но трябва да има и някои общи истини, нали? А тук, дето се описва устройството на материята и на звездите, повечето неща не са верни. Пък материята е една и съща и на Пира, и на Земята, и навсякъде.

— Извинете, госпожице Пиранска — рече Ники Лудото, — ако аз прочета във вашия учебник какво пише за материята и го кажа после на изпита, даскалката ще ми завърти ей такава двойка! Всичко е относително, е казал един велик наш учен.

— Виж, това е вярно — съгласи се пиранското момиче и продължи да прелиства придирчиво другите му учебници.

А от това на осмокласника Николай Лудогорски му ставаше все по-неприятно, въпреки че не обичаше кой знае колко учебниците си.

— Дааа — заключи мъдро Нуми. — Наистина се налага нашите две цивилизации да се срещнат и заедно да обсъдят някои неща. Много противоречия има.

— А после ще цъфне някоя трета и ще им рече: вие сте били страшни глупаци, бе!

Нуми се засмя:

— Вярно! Голяма бъркотия е с тия различни цивилизации. Май че ще е по-добре изобщо да не се срещат, а?

— Е, чак това не исках да кажа — отстъпи Ники. — Все пак ние с тебе горе-долу се разбираме, нали? Я кажи на Мало да ни заведе по-напред при някоя трета, да видим какво ще стане!

— Искаш ли наистина? — засия момичето. — И вече ми вярваш?

— Разбира се — отвърна той дебело. — Така и така сме тръгнали из космоса, дай да свършим и някоя полезна работа!

Експерименталното момиче се съсредоточи, лицето му стана сериозно и малко тъжно, после отново светна.

— Съгласи се. Чувствувам, че се съгласи.

И посегна за следващия учебник. Беше математиката. Земните учени твърдяха, че тя била еднаква за всички в космоса и се готвеха дори да разговарят с другите цивилизации на математически език, но Николай Лудогорски прехапа боязливо устни.

Вместо да се зачете в математиката, момичето от Пира кой знае какво прочете пак в мозъка му, защото му се усмихна и рече:

— Не бива да се страхуваш.

— Аз ли да се страхувам — изпъчи се Ники. — Ти не ме познаваш!

— Вярно, не те познавам. Но щом влезе така в Мало, сигурно си смел. Пък аз обичам само смелите момчета. И умните. Ти умен ли си? — зададе тя пак един от проклетите си въпроси.

Всеки смята себе си за умен, но като го запиташ така направо, непременно ще се смути. Ако бях умен, нямаше да се хвана на въдицата ти — рече си Ники, докато търсеше с какво да й отвърне.

— Какво е въдица? — запита Нуми.

— Една пръчка с конец и кука накрая, с която се лови риба — отговори той и чак тогава осъзна, че бе изрекъл думата „въдица“ само в мислите си. Викна:

— Ама изключи го най-после!

Нуми стреснато бръкна зад ушенцето си, а очите й се насълзиха.