Виктор Пелевин - СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)

Когато Чжан отворил люка, в лицето го ударила кисела миризма. Оказало се, че там има голям мравуняк. В кулата лежали още и останките на танкиста.

Като се вгледал, Чжан започнал да разпознава това-онова. До затвора на оръдието на позеленяла верижка висяла малка бронзова фигурка. До нея, под обзорния процеп, имало локва — тук по време на дъждове капела стичащата се вода. Чжан познал Пушкинския площад, паметника и фонтана. Смачканата кутия от американска консерва била ресторант „Макдоналдс“, а капачката от „Кока- кола“ — същата тази реклама, която понякога Чжан дълго, със стиснати юмруци, гледал през стъклото на лимузината си. Всичко това било изхвърлено не толкова отдавна от минали през селото американски туристи.

Мъртвият танкист кой знае защо не бил с шлем, а със смъкната на ухото пилотка — и така кокардата на тази пилотка много напомняла купола на кинотеатъра „Мир“. А на остатъците от бузите на трупа имало дълги бакенбарди, по които пълзели много мравки с личинки — само като ги погледнал, Чжан познал двата булеварда, пресичащи се на Трупния площад. Той познал и много улици: Болшая Бронная — това била челната броня, а Малая Бронная — бордовата.

От танка стърчала ръждива антена — Чжан се досетил, че това е Останкинската телевизионна кула. Самото Останкино било трупът на стрелеца- радист. А водачът сигурно се бил спасил.

Чжан взел дълга пръчка, разчовъркал мравуняка и намерил мравката-майка — там, където в Москва минавала улица Мантулинска и където никога никого не пускали. Намерил Чжан и Жуковка, където били най-важните вили — това била голяма дупка от бръмбари, където пъплели дебели мравки, дълги по три цуна всяка. А околовръстното шосе — това бил кръгът, на който се въртяла кулата.

Чжан помислил, спомнил си как го връзвали и го хвърлили с главата надолу в кладенеца, и у него се събудила не точно злоба, не точно обида — накратко, взел той две кофи хлорна вода и ги излял в люка.

После затворил люка и зарил танка с пръст и боклук, както преди. И скоро съвсем забравил за цялата тази история. Защото животът на селянина какъв е? Ясно какъв.

За да не го обвинят, че е оръженосец на японския милитаризъм, Чжан никога и на никого не разказал, че до къщата му има японски танк.

Тази история той ми разказа след много години, във влака, където ние случайно се срещнахме — тя ми се стори правдива и аз реших да я запиша.

Нека всичко това послужи за урок на онези, които искат да се издигнат към властта; нали ако цялата наша вселена се намира в чайника на Люй Дун-Бин — че какво остава за страната, където бил Чжан! Прекарал там само миг, а му се сторило, че е минал цял живот. Изминал пътя от пленник до управник — а се оказало, че е пропълзял от една дупка до друга. Ето такива чудеса. Ненапразно другарят Ли Чжао от Хуачжоуския краеви комитет на партията е казал:

„Знатността, богатството и високият чин, могъществото и властта, способни да съкрушат цяла държава, в очите на мъдрия човек не се различават много от суетнята в някой прост мравуняк.“

Според мен това е също толкова вярно, както че Китай на север достига до Ледовития океан, а на запад — до Франкобритания.

Со Лу-Тан

© 1991 Виктор Пелевин

© 1996 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

СССР тайшоу чжуань, 1991

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1825]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50

Украшение за глава от руска женска национална носия.