Виктор Пелевин: СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)

Сутринта, минавайки през града, Чжан видял от прозореца на колата дълги тълпи народ. Референтът обяснил, че всички тези хора са излезли да гласуват за Иван Семьонович Колбасний — тоест за него, Чжан. А в новия вестник Чжан видял своя портрет и биография, където било казано, че той има висше образование и преди това се е намирал на дипломатическа работа.

Ето как, в осемнадесетата година на управление под девиза „Ефективност и качество“, Чжан Седми станал важен чиновник в страната СССР.

Започнал нов живот. Чжан нямал никаква работа, никой не го питал за нищо и нищо не искали от него. Само понякога го викали в някой от московските дворци, където той мълчаливо седял в президиума по време на изпълнението на някаква песен или танц; отначало той силно се смущавал, че го гледат толкова хора, а после видял как се държат другите и започнал да прави също като тях — закривал с длан половината си лице и замислено кимал на най-неочакваните места.

Появили се около него и буйни приятели — народни артисти, академици и генерални директори, умели в бойните изкуства. Самият Чжан станал Победител в Социалистическото Съревнование и Герой на Социалистическия Труд. От сутринта цялата компания се напивала и отивали в Болшой театър да безобразничат с тамошните певички и певци — наистина, ако там гуляел някой по-важен от Чжан, се налагало да се връщат. Тогава те нахълтвали в някой ресторант, и ако простият народ или даже служилите хора виждали на вратата табелката „Специално обслужване“, те веднага разбирали, че там се весели Чжан със своята компания, и заобикаляли това място отдалеч.

Освен това Чжан обичал да ходи в ботаническата градина и да се любува на цветята; тогава, за да не му пречи простолюдието, телохранителите на Чжан отцепвали градината.

Трудещите се много уважавали Чжан и се боели от него; те му пращали хиляди писма, жалвали се от несправедливости и молели за помощ по най- различни поводи. Понякога Чжан измъквал напосоки някое писмо от купчината и помагал — поради това той си спечелил добра слава.

Това, което най-много се харесвало на Чжан, било не безплатното ядене и пиене, не всичките му къщи и любовници, а тукашният народ, трудещите се. Те били работещи и скромни, с разбиране — например Чжан можел да ги гази колкото си иска с колелата на огромната си черна лимузина, и всички, които при това се намирали на улицата, се обръщали настрани, знаейки, че това не е тяхна работа, а за тях главното е — да не закъснеят за работа. А пък били безгласни, беззаветни — съвсем като мравките. Чжан дори написал в главния вестник статия: „С този народ можеш да правиш каквото си поискаш“, и я напечатали, само леко изменяйки заглавието: „С такъв народ може да се творят велики дела“. Примерно същото искал да каже и Чжан.

Синът на Хляба много обичал Чжан. Често го викал при себе си и нещо му бърборел, само че Чжан не разбирал нито дума. В шкафа нещо бълбукало и къркорело, и Синът на Хляба с всеки ден изглеждал все по-зле. На Чжан му било много жал за него, но не можел да му помогне никак.

Веднъж, когато Чжан си почивал в своето имение в Подмосковието, дошла вестта за смъртта на Сина на Хляба. Чжан се изплашил и помислил, че сега непременно ще го свалят. Дори искал да се удави, но слугите го убедили да почака. И наистина, нищо страшно не се случило — обратно, дали му още една длъжност: сега той възглавил целия лов на риба в страната. Няколко приятели на Чжан били арестувани, и се установило ново управление под девиза „Обновяване на изворите“. В тези дни Чжан така се изнервил, че съвсем забравил откъде е родом, и сам почнал да вярва, че по-рано се е намирал на дипломатическа работа, а не е пиянствал безспирно ден и нощ в малкото затънтено селце.

В осмата година на управление под девиза „Писма на Трудещите се“ Чжан станал наместник на Москва. А в третата година на управление под девиза „Сияние на истината“ се оженил, като взел красавицата-дъщеря на един несметно богат академик: тя била изящна като кукла, била прочела много книги и знаела танци и музика. Скоро тя му родила двама сина.

Минавали години, управниците се сменяли, а Чжан все набирал сили. Постепенно около него се сплотили много предани чиновници и военни, и те почнали тихичко да говорят, че е време Чжан да вземе властта в свои ръце. И ето веднъж сутринта така и станало.

Сега Чжан узнал тайната на белия роял. Главното задължение на Сина на Хляба било да седи зад него и да свири някаква проста мелодия. Смятало се, че при това той задава изходната хармония, в съответствие с която се строи цялото останало управление на страната. Управниците, разбрал Чжан, се различавали помежду си по това какви мелодии знаят. Самият той помнел добре само „Кучешкия валс“ и през повечето време свирел именно него. Веднъж опитал да изсвири „Лунната соната“, но няколко пъти сгрешил, и на следващия ден в Крайния север започнало въстание на племената, а на юг станало земетресение, при което, слава Богу, никой не загинал. Затова пък с въстанието трябвало да се захванат сериозно: метежниците под черни знамена с жълт кръг по средата пет дни се сражавали с ударната десантна дивизия „Братя Карамазови“, докато не били избити до крак.