Виктор Пелевин - СССР Тайшоу Чжуан (Китайска народна приказка)

Оттогава Чжан не рискувал и свирел само „Кучешкия валс“ — затова пък можел да го изпълнява както си иска: със затворени очи, с гръб към рояла и дори лежейки по корем върху него. В секретен сандък под рояла той намерил сборник с мелодии, съставен от управниците от древността. Вечер той често го прелиствал. Оттам узнал например, че в същия ден, когато управникът Хрушчов изпълнявал мелодията „Полетът на търтея“, над страната бил свален вражески самолет. Нотите на много мелодии били замазани с черна боя и вече не било възможно да се узнае какво са свирели управниците в тези години.

Сега Чжан станал най-могъщият човек в страната. За девиз на своето управление той избрал думите: „Великото умиротворение“. Жената на Чжан строяла нови дворци, синовете му растели, народът процъфтявал — но самият Чжан често бил печален. Макар да нямало на света удоволствие, което той да не бил изпитал, но пък многото грижи съсипвали сърцето му. Той почнал да побелява и все по-лошо чувал с лявото ухо.

Вечерно време Чжан се преобличал като интелигент и бродел из града, слушайки какво говорят хората. По време на разходките си той почнал да забелязва, че където и да се лута, все излиза на едни и същи улици. Техните имена били някак странни: „Малая Бронная“, „Болшая Бронная“ — тези например били в центъра, а най-отдалечената улица, до която веднъж стигнал Чжан, се наричала „Съчменолагерна“.

Някъде по-надалеч, казвали, бил Картечният булевард, а още по-нататък — първата и втората Гъсенични улици. Но дотам Чжан никога не стигнал. Като се преобличал, той или пиел в ресторантите на Пушкинския площад, или отивал на улица „Радио“ при любовницата си и я откарвал в тайните продоволствени магазини на Трупния площад. (Той наистина се наричал така, но за да не се плашат трудещите се, на всички табели вместо буквата „п“ стояла буквата „б“.) Любовницата — а тя била млада балерина — при това се радвала като момиченце, и на Чжан му олеквало на душата, а след минута те вече се озовавали на Болшая Бронная.

И ето от известно време тази странна затвореност на окръжаващия свят събудила вниманието на Чжан. Не, разбира се, имало и други улици, и сякаш дори и други градове и провинции — но Чжан, като отдавнашен член на висшето ръководство, отлично знаел, че те съществуват главно в празните пространства между онези улици, на които през цялото време излизал при разходките си, и съществуват сякаш за замазване на очите.

А Чжан, макар да управлявал страната вече единайсет години, все пак бил честен човек, и много странно му било да произнася речи за разни поля и простори, когато знаел, че и за болшинството улици в Москва спокойно може да се смята, че всъщност ги няма.

Веднъж през деня той събрал ръководството и казал:

— Другари! Та нали ние всички знаем, че у нас в Москва само няколко улици са истински, а останалите почти не съществуват. А пък по-нататък, зад Околовръстното шосе, въобще не е ясно какво започва. Защо тогава…

Не успял той да довърши, когато всички наоколо закрещели, скочили от местата си и веднага гласували да свалят Чжан от всички постове. А веднага след като направили това, новият Син на Хляба се изправил на масата и извикал:

— Давайте, връзвайте му устата и…

— Разрешете ми поне да се простя с жена си и децата! — помолил Чжан.

Но сякаш никой не го чувал — вързали му ръцете и краката, затъкнали му устата и го хвърлили в колата.

Нататък всичко било както обикновено — откарали го на Китайската улица, спрели направо насред пътя, отворили един люк в асфалта и го хвърлили там надолу с главата.

Чжан ударил в нещо тила си и загубил съзнание.

А когато отворил очи — видял, че лежи в своя хамбар на пода. Тогава иззад стената два пъти се донесъл далечен звук на гонг и женски глас казал:

— Пекинско време — девет часа.

Чжан прокарал ръка по челото, скочил и залитайки, избягал на улицата. А там иззад ъгъла тъкмо се показал на магарето Медният Енгелс. Чжан от глупост побягнал, и Медният Енгелс препуснал след него покрай смълчаните къщи със спуснати капаци и залостени врати; на селския площад той настигнал Чжан, обвинил го в чжунгофобия и го пратил на сортировка на гъби.

Като се върнал след три години у дома, Чжан първо отишъл да огледа хамбара. От едната страна стената му опирала в стобора, зад който имало огромна купчина боклук, който се трупал на това място, откакто Чжан се помнел. По нея пълзели големи червеникави мравки.

Чжан взел лопата и почнал да копае. Няколко пъти я забил в купчината — и тя ударила на желязо. Оказало се, че под боклука има японски танк, останал от времето на войната. Той стоял на такова място, че от едната страна бил заслонен от хамбара, а от другата — от стобора, и бил скрит от чужди погледи, тъй че Чжан спокойно можел да го откопае, без да се бои, че някой ще го види, още повече че всички лежали по къщите пияни.