Любен Каравелов - Който иска чуждото, той изгубва и своето

Преди пет столетия византийските императори заключиха с турските султани тесен братски съюз против славянските племена и погубиха както тях, така и себе си. В ония тежки времена Восточната римска империя беше станала театър на сякакви престъпления и на сякакви гнусоти: императорите колеха един другиго, майката ослепяваше синът си, жената убиваше мъжът си, синът затваряше баща си в манастирът и пр., следователно южнославянските племена, ако само да бъдеха по-сложни между себе си, без големи усилия можеха да седнат на Константиновият престол и да развалят онова гнило здание, което съществуваше само за срам и за отвращение на човечеството. Най-напред българското, а после сръбското славянско племе пожелаха да влязат в Цариград и да изкоренят византийската чума, която заражаваше сичката атмосфера, но бяха отблъснати от турските султани. Византийските императори не бяха в състояние да се борят с младите и силните южнославянски племена и повикаха турците на помощ. Сичка Европа се почудила, като видяла, че кръстът се е съединил в полумесецът и че цариградският патриарх чете „Спаси господи люди твоя“ над турският меч и ръси Мохамедовият байрак с осветена вода. Наистина, че южнославянските народности бяха покорени и хиляди хора избити; но и Византия не намери спасение.

И така, турците дойдоха на помощ на Византия, но скоро разбраха нейните слабости и нейната гнилост, и възползуваха се от тях. В 1458 г. Сюлейман преминал през Дарданел, зел Галиполи и направил там точка, от която можал да повелява на Византия. Най-напред били покорени Тракия, Македония, България и Сърбия. Маджарският крал Сихизмунд бил разбит от Баязида при Никопол; южна Гърция се покорила, и ако да не бил татарският хан Темерлан, който искал първенство и ненавиждал Баязида, то Византия щяла много по-рано да изпита своята съдба. Но това, щото не можал да извърши Баязид, извършил го Мохамед II. Византия в онова критическо време била в най-лошо състояние: в тоя големи град се намирало не повече от 100 000 жители, из които само 4970 били способни да носят оружие; но гръцката гордост била дотолкова сляпа, щото не искала да припознае правото дело и да търси помощ между своите братия християни, които така също били обречени на погибел; и Палеолог пратил посланици в Рим да молят папа Евгения да обърне своето милостиво око на страдающите христиени. Императорът и вселенският патриарх повече били склонени да съединят восточната черкова със западната и да припознаят папата за глава на сичкото Христово стадо, нежели да се съединят с южните славяни и да припознаят тяхното право. Византийската империя била съставена от различни народности, които рано или късно трябало да поискат да живеят самостоятелно, следователно нейното съществование било невъзможно; сичкото това познавали някои по-умни византийски императори и затова се старали да съединят господарствените интереси с черкова /та/ и с нейната помощ да продължат съществованието на своето господарство. Някои български и сръбски владетели твърде добре разбрали плановете на Византия и затова гледали с сичките си сили да разрушат тия планове. Такива владетели са били Борис, Симеон, Самуил, Асен, Душан и Стефан Неман. Когато Палеологите видели, че южнославянските владетели захванали да ги бият с тяхното собствено оружие, то тия в отчаяние повикали турците и решили се или да победят, или да умрат под ударите на Мохамедовият меч.

Подобен характер има и днес турско-гръцкият съюз. И наистина против кого се заключава тоя настъпателен и отбранителен съюз? Кого искат да бият кир Георги и султан Азис хан? — Разбира се, че славенските племена. Гърците видят днес, че се губят; видят, че тяхната вековна мечта се изпарява и от ден на ден заприличва на нула; усещат, че и тях ще да постигне такава съща участ, каквато е постигнала циганите и евреите, т.е. че и гърците, ако искат да живеят отделно като народ, тряба да се разпръснат по цяла Европа и да правят сарафлък или да продават халва, и сичкото това ги накара днес да заключат съюз със своите кръвни неприятели, които около 500 години са пили тяхната кръв и приследовали са последователите на Христа. Из сичкото това се види, че южните славяни и ромъните са по-ненавистни за гърците, нежели Мохамедовите синове. Гърците в много отношения приличат на маджарите, които както и тия искат да съставляват големи и силни господарства без народ.