Любен Каравелов: Който иска чуждото, той изгубва и своето

Сякому е известна вече фанариотската пропаганда, която употребляваше сичките си сили да огърчи южнославянските племена и да достигне чрез това до своята мечтаема нова Византийска империя. Но когато патриархът и гръцките калугери не можаха да изпълнят своята мисия, както тряба, то нека да е жив Али паша! Така също и турците познават вече и сами своята слабост и нищожество и захванаха сляпо да подражават на Пеща и на Виена и да въоружават един християнски народ против други. Тряба ли ние да говориме тука, че както гърците, така и турците са твърде излъгани в своите надежди и че из иищо не става нещо. Турски народ няма в Европейска Турция, затова не може да бъде и турска империя; а гърците са разпръснати по светьт, като чафутяте, и затова не е възможно вече да съставят и тия едно цяло и да мечтаят за Византийска империя; а без народ империя или без овце мандра са празни мечти. Но гърците приличат на онова куче, което лежало насеното и вардило едно парче месо и което ни на другите го давало и само го не яло. „Ние не можеме да достигнеме своите цели, затова и разваляме вашите планове“, говорят тия. „Ние се не боиме нито от вази, нито от вашите съюзници, защото ви знаеме, че сте безсилни и не сте за нищо и за никакво“, казваме ние.

Ние мислиме, че твърде умно говори пословицата: „Който иска чуждото, той изгубва и своето“, и ако старият турско-гръцки съюз унищожи Византийската империя, то днешното турско-гръцко братство ще да погуби и самият гръцки народ — това е вярно като ден. Нека гърците помислят, че ако тия до днес са имали дело само с българите, то от днес тряба да се борят с 14 милиона южни славяни, с 5 милиона ромъни, с 2 милиона арнаути и 72 милиона руси. Турско-гръцкият съюз има цел да защищава турско-гръцките интереси от славяните и ромъните; а Дунавската федерация желае да очисти Балканският полуостров и Южна Австрия от сяко едно тиранство, от сяка една анархия и от сяко едно насилие и да въдвори по бреговете на Дунавът мир, тишина, човечески права и пълна свобода. И така, на нашата страна е правдата и силата, следователно гръко-турският съюз е за нас съвсем неопасен. Освен това тоя варварски съюз ни отвори очите и показа ни с какви хора сме имали ние работа, следователно гърците със своите действия ни принесоха полза, а не вреда. Ние мислиме, че ни Сърбия, ни Ромъния, ни Росия няма вече в нищо да доверяват на гърците, защото от днес тия твърде лесно могат да бъдат турски шпиони.

Колкото за българите, то тия тряба да извършат следующето: Гърците съвсем зависят от нас и ако ние навреме да се земеме за работа, то твърде лесно можеме да ги убиеме без кръвопролитие и без големи разпри. Българите тряба да прекратят сяко земане-даване с гърците, да съставят между себе си общества, които да изписват иностранни стоки из Европа, и гърците ще да умрат от глад или ще да се покаят в своите прегрешения. Един народ, който се не занимава със земеделие, е полумъртъв и сякога зависи от другиго; а гърците в това отношение са съвсем сходни с евреите. Убийте на такъв един народ търговията и неговото икономическо благосъстояние, и той е умрял. Тряба ли българите да се земат за това най-крайно средство и тряба ли тия дотолкова да бъдат мъстителни към своите неприятели? — Самите гърци ни дават право да постъпиме така, а не другояче.

Свобода, г. I, бр. 47, 21 октомври 1870

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Христо Ценов

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/7373)

Последна редакция: 2008-05-13 23:50:00