Любен Каравелов - Панислямистите — „цивилизатори на Азия и Африка“…

Турските панислямисти захващат да работят по-енергически. Нашият цариградски кореспондентин ни являва, че техните проповедници захващат да проповядват по джамиите, че времето на ислямското възобновление е настанало, че ислямът ще да се съедини под покровителството на султанът, който е главен началник над сичките последователи на пророкът, и че религията на тоя пророк ще да се разпространи по сичките азиатски и африкански господарства. Разбира се, че благочестивите мюсюлмани слушат тия утешителни обещания с голямо въодушевление и приготовляват се да блаженствуват и да „славят“ името на аллахът. „Когато един от панислямските проповедници — говори един триестански вестник — обявил на благочестивите мохамеданци, че след малко време ще да настане златен век за правоверните, то един от неговите слушатели му предложил следующият вопрос: «А какво ще да бъде с гяурите?» «Гяурите ще да си останат гяури» — казал проповедникът. «Ако е така, то от нашият панислямизъм няма да бъде никакво добро — рекъл служителят. — В книгата на пророкът е казано, че правоверният санджак-шериф ще да бъде забиен над сичката вселена само тогава, когато гяурите бъдат унищожени и когато еврейската и християнската книги се изгубят от светът.»“

Съществуват и такива турци, които не разделят идеята за панислямското единство само за това, защото не желаят да си развалят калимерата с Англия и защото им се иска да бъдат с Росия в добри отношения. Правителствените вестници така също обвиняват панислямистите и наричат идеята им гнила и неудобоизпълнима. Дипломатите постъпят в това отношение съвсем другояче. Цариградският дописник на „московские ведомости“ говори, че тия велики мъже говорят така: „Ние и не мислиме, че сичките до един мюсюлмани, дето тие и да живеят, ще да приемат мисълта за съединението на ислямът и че ще да съгласуват с нея своите действия. Ние мислиме само, че в сяко мюсюлманско господарство ще да се намерят по няколко десетки хиляди умни и здравомислящи хора, които ще да бъдат веществено и нравствено привезани за средоточието на калифатът. Ето програмата на панислямизмът. Целта на това единство не е да извадиме ножът из ножницата си и да обявиме война на друговерците, а да свежеме с тях още по-силно своите добри отношения, да увардиме, с тяхната помощ(?), честта и достойнството на ислямът и да се постараеме да разпространиме цивилизацията между нашите едноверни братия, които се намират в полудиво и в полуварварско състояние. Европейците ще да се съгласят с нази, че ония успехи, които цивилизацията би могла да направи в Азия, в Африка и по островите на Индийски океан в продължение на сто години чрез посредничеството на Росия, на Франция, на Холандия и на много други нации, чрез нашето посредничество би се свършили за десет години.“

И така, отоманската порта се е завзела да просвети не само дивите тюркмени, кюрди, индуси и бедуини, но и жителите из Средна Африка, които и до днес още ходят в своят прародителски адамовски костюм, които пекат и ядат своите земени в плен неприятели и които не умеят да прочетат повече от пет. И сичкото това турските цивилизатори ще да извършат в продължението на десет години! Кой из нас е можел даже и да помисли досега, че у турците ще да се появят такива гигантски способности и такива чудотворящи сили?

Ние мислехме досега, че ако османското правителство да би имало чудотворци и магесники, то негово сиятелство в. „Басърет“ би се постарал досега да просвети барем своите собствени братия османлии, които не приличат нито на хора, нито на животни. Искате ли доказателства? Кажете ни има ли на тоя свят такъв един народ или такива едни животни, които имат турски характер и които да бъдат така гнуснави в сяко едно отношение? Слушайте. Който е живял в Турция, той тряба да знае, че турските големци, даже и турските шехове и шехюлислями (т.е. турските владици и патрици) се не срамуват да държат в къщята си различни олани и чубукчии и да ги употребляват за своето неестествено и гнуснаво сладострастие.

Секи паша, секи в. везирин, секи кадия, секи мюфтия, секи шех-юл-ислямин и секи богат турчин има обичай да накити своите мъжки жени, да ги поведе след себе си и да ги покаже на своите другари; а другарите му се облизват като котураци, завиждат на щастливият свой приятел и молят аллахът за щастие и за благосъстояние. И сичкото това се върши посред пладне без никакъв срам и без никакви церемонии. А видвали ли сте вие турски кьочеци и ония маскарлъци, които се извършват във времето на трехното хоро? Ако не сте виждали, то ние ви съветоваме да идете на някоя турска сватба или на някой турски кабак геджеси и да се порадвате на бъдещите азиатски и африкански просветители, които ще да научат даже и мозамбикските диваци да ядат печени тикви, да пият буза и да се наслаждават с кьочеците.