Виктор Пелевин - Коледен киберпънк, или „КН-117.DIR“

Не е нужно човек да бъде специалист по така наречената култура, за да забележи общия за практически всички страни спад на интереса към поезията. Може би това е свързано с политическите промени, станали в света през последните няколко десетилетия. Поезията, далечен потомък на древната заклинателна магия, добре се приспособява при деспотизма и тоталитарните режими по силата на своеобразен резонанс — такива режими по правило сами имат магическа природа и затова са способни по естествен начин да подхранват друго разклонение на магията. Но пред лицето (по-скоро лицата) на трезвомислещата хидра на пазара поезията се оказва безсилна и като че ли ненужна.

Но това за щастие не означава нейната гибел. Просто от фокуса на обществения интерес тя се измества към далечната му периферия — в пространството на университетските градчета, районните многотиражки, стенвестниците и художествените вечери. Нещо повече, дори не може да се каже, че тя съвсем напуска този фокус — все пак й се удава да запази своите позиции и в тази нажежена област, към която е насочен блуждаещият и мътен поглед на човечеството. Поезията живее в названията на автомобили, хотели и шоколади, в имената, давани на корабите, дамските превръзки и компютърните вируси.

Последното е най-удивително от всичко. Нали по своята природа компютърният вирус не е нищо друго освен бездушна последователност от команди на микроасемблер, прилепваща се незабелязано към други програми, за да превърне в един прекрасен ден компютъра в безсмислен куп от метал и пластмаса. И ето на тези програми-убийци дават имена като „Леонардо“, „Каскад“, „Жълтата роза“ и тъй нататък. Може би поетичността на тези имена не е нищо друго освен връщане към упоменатата заклинателна магия; може би това е опит да бъде някак очовечен, одушевен и умилостивен мъртвият и всемогъщ полупроводников свят, нали носещите се през него електронни импулси определят човешката съдба. Нали дори богатството, към което цял живот се стреми човек, в наши дни означава не подземия, където лежат купчини злато, а съвършено безсмислена за непосветения последователност от нули и единици, пазена в паметта на банковия компютър, и всичко, към което се стреми и най-преуспяващият предприемач през пълните с работа и грижи години, преди инфарктът или куршумът да го принудят да мине към друг вид бизнес — това е да измени последователността от заряди в някакъв трийсет и два емитерен транзистор в чипа, който е толкова малък, че може да се разгледа само през микроскоп.

Затова няма нищо чудно, че компютърният вирус, парализирал напълно за няколко дни живота в големия руски град Петроплаховск, беше наречен „Коледна нощ“. (В антивирусните програми и компютърната литература обикновено го обозначават като „КН-117.DIR“ — какво означават тези цифри и латински букви ние не знаем.) Но името „Коледна нощ“ не бива да се смята за чист данък на поезията. Работата е там, че някои вируси се задействат в определено време или определен ден — така например вирусът „Леонардо“ би трябвало да свърши черното си дело на рождения ден на Леонардо да Винчи. По същия начин вирусът „Коледна нощ“ излиза от сън в нощта преди Коледа. Що се касае до неговото действие, то ние ще се опитаме да го опишем колкото се може по-просто, без да се задълбаваме в технически подробности — в края на краищата само за специалиста е интересно в кой клъстер „КН-117.DIR“ записва тялото си и как именно видоизменя таблицата за разположението на файловете. За нас е важно само това, че този вирус разрушава намиращите се в компютъра бази данни, при това го прави по доста необичаен начин — информацията не просто се разрушава или изтрива, а сякаш се размесва, при това много добросъвестно.

Нека си представим компютър, стоящ някъде в кметството, в който са събрани всички сведения за живота на града (трябва да кажем, че така беше и в Петроплаховск). Докато този компютър е в изправност, неговата памет прилича на подредено кубче на Рубик — например на синята страна се пазят някакви сведения за комуналните служби, на червената — данни за градския бюджет, на жълтата — личната банка от данни на кмета, на зелената — неговият бележник, и тъй нататък. И така, активирайки се, „КН-117.DIR“ започва да върти страните на това кубче по безумен и непредсказуем начин, но при това всички клетки се запазват и самото кубче — също. Ако продължим тази аналогия, то антивирусните програми, проверявайки паметта на компютъра за наличие на вирус, сякаш измерват ръбовете на това кубче, и ако те не се изменят, се прави изводът, че вируси в компютъра няма. Затова всички дискови ревизори и дори най-новите евристични анализатори са безсилни пред „КН-117.DIR“; неизвестният програмист, по незнайна причина преминал на страната на абстрактното зло, е създал истински малък шедьовър, удостоен с полугласна презрителна похвала от самия доктор Лозински, висш авторитет в областта на компютърната демонология.