Виктор Пелевин - Коледен киберпънк, или „КН-117.DIR“

Ванюков беше един от тримата души, които държаха Петроплаховск. (Тук въображението ни рисува трима мускулести атланти, държащи на плещите си парче земя, покрита с улици и къщи. Ще ограничим разказа си с Ванюков — просто другите двама нямат никакво отношение към нашата история.) Ванюков контролираше главно проституцията, търговията и наркобизнеса; защо му бе потрябвало в допълнение към тези неща да поеме върху себе си и задълженията на кмет, никой не знае. Но може да си представим как би могло да се зароди у него такова желание — сигурно докато се е връщал от банята към офиса, той е разглеждал сивокафявите къщички на родния град през тъмното стъкло на лимузината и случайно е видял плакат, призоваващ всички на кметските избори. Казват, че Ванюков имал навика да си върти копчетата — сигурно точно така си е играел с някое копче на панталона или на сакото и изведнъж помислил, че много по-добре би било да гласува за себе си, отколкото за някакъв си кмет.

Останалото било техническа подробност. Като взел решение да се балотира за кмет, Ванюков най-напред провел съвещание със своите „барсици“ („барсик“ наричат онзи, който държи проституцията на територията на един градски район; съответства примерно на капитан от милицията). Той им обяснил, че ако само един от тях не мобилизира всичките си подопечни момичета за агитационни мероприятия, то той, Ванюков, ще вземе игла за плетене и собственоръчно ще прати този барсик на оня свят. По-нататък референтът на Ванюков обяснил: всички участнички в агитацията трябва да изглеждат целомъдрено и невинно и в никакъв случай да не ходят с панталони, тъй като това може да отпъди възрастните хора и изобщо консервативната част от електората.

От Москва за много пари бил докаран специалист в сянка по постановка на предизборни кампании. Ванюков бил слушал много истории как този специалист организирал в съседния град Екатеринодибинск предизборна кампания за Държавната Дума на местната кръстница Даря Сердюк; особено се наблягало в кампанията върху борбата с организираната престъпност, а главният лозунг, тиражиран на хиляди листовки, звучал така: „От нахалните крадци Даря Сердюк ще ни спаси!“

Ванюков помолил специалиста да организира за него нещо подобно. Специалистът отделил една седмица за изучаване на обстановката и накрая представил разгърнат анализ на психологическата ситуация в града — цяла папка с някакви раздвоени графики, таблици и разделени на сектори кръгове. В резултат на допитванията до общественото мнение в града се изяснило, че за разлика от Екатеринодибинск, където сред избирателите ненавистта към мафията наистина била много силна, в Петроплаховск, където получаваха големи доходи от туризма, за жителите му беше характерен някакъв неопределен шовинизъм; те ненавиждаха някакви абстрактни „мръсници“ и „лайнари“, които съвсем „са им се качили на главите“ и „няма живот от тях“. На въпроса какви все пак са тези мръсници жителите обикновено вдигаха рамене и казваха: „Че кой не ги знае? Ясно кои са“. Затова се предложи избирателната кампания да се проведе под знака на готовността на кмета да противостои на тези „мръсници“, без особено да се конкретизира кои са те, за да не се получи, както се изразил специалистът, „секциониране на електората“. В качеството на предизборен лозунг бил предложен следният текст: „От лайнари и мръсници Ванюков ще ни спаси!“

Когато показали на Ванюков това двустишие, за което, отчитайки запълнената с графики папка, били платени сто и осемдесет хиляди долара, той помислил, че се е захванал не с това, с което е трябвало. Очевидно от завист в него се събудил Шурик Спиноза, и московчанинът едвам се измъкнал от Петроплаховск жив. Разбира се, наложило се да сменят текста, при това не на последно място защото всички, въвлечени в предизборната кампания, смътно усещали, че ако има в Петроплаховск лайнар и мръсник, то това е именно Ванюков. Затова в окончателния си вид лозунгът звучал така: „Ванюков ще ви опази от диктатура и зарази!“. Именно с него Ванюков спечели изборите, при това със солидна преднина.

Като кмет Ванюков се ръководеше от древнокитайския завет, гласящ, че за най-добрия управник народът не знае нищо освен името му. Той два пъти проведе празник под названието „Виват, Петроплаховск!“, за който не може да се каже абсолютно нищо. Веднъж се срещна в кабинета си с редакторите на градските вестници; по време на беседата той в мека и деликатна форма се постара да им обясни, че изразите „бандит“ и „крадец“, с които злоупотребяват средствата за масова информация, вече отдавна са престанали да бъдат политически коректни (този израз Ванюков го прочете от листчето, написано от референта; очевидно това беше изкълчен превод на американското „politically correct“). Нещо повече, каза Ванюков, тези думи вкарват хората в заблуждение — думата „крадец“ сякаш допуска, че човекът, наречен така, може да слезе от своя „линкълн“ и да се промъкне през нечие прозорче, за да открадне парче месо от тенджерата със супа (стенограмата зафиксира дружния смях на редакторите), а терминът „бандит“ предполага, че такъв човек го търси милицията (отново отбелязан в стенограмата смях). На въпроса с какъв термин да се означават гореизброените категории граждани, Ванюков отговори, че лично на него много му харесва изразът „особен икономически субект“, или съкратено ОИС. А онези журналисти, които обичат да се изразяват витиевато и фигуративно, могат да използват словосъчетанието „свръхнов руснак“. Този израз вече отдавна не учудва никого, но интересно, че на малцина е известен истинският му автор — референтът на Ванюков.