Виктор Пелевин - Коледен киберпънк, или „КН-117.DIR“

Нека се възползваме от реконструкцията на събитията, направена от милицията. Около осем часа вечерта на Ванюков била доставена странна пратка — обвит с плат сандък с прилични размери. Ванюков, който тогава тъкмо допушвал поредната цигара хашиш (тя после била намерена до тялото), небрежно отворил кутията и преди да успее да съобрази нещо, на гърдите му скочил гладният и полузадушен бултериер Муму.

Ние никога не сме пушили хашиш и не знаем какво именно е почувствал бедният кмет, когато от отворената клетка, покрита с няколко слоя опаковъчна материя, към него бързо и мълчаливо се хвърлил късокракият бял звяр с очи на Дън Сяопин. Можем само да предполагаме, че от екзистенциална гледна точка това е било едно от най-силните преживявания в живота му. А причината за това събитие беше същата, както и за останалите бедствия в града — бултериерът бил пратен в спецкучкарника в същия ден, когато вирусът объркал всичките данни в паметта на компютъра, и вместо в тайнствения кучешки рай, озверелият Муму бил доставен на домашния адрес на кмета. Трудно е да се повярва, че това е случайно съвпадение, но другите обяснения са още по-малко вероятни.

Колкото и да е странно, но след като охраната на Ванюков намерила шефа си с разкъсано гърло и изражение на неописуем ужас на лицето, тя оставила кучето живо. Причина за това е обикновеният човешки шовинизъм — охранителите до такава степен са смятали животните за нищо, че са счели за нелепо да мъстят на едно куче за смъртта на човек. Очевидно от тяхна гледна точка това би било подобно на разстрела на тухла, паднала от покрива на нечия глава. Затворили Муму в бараката, а после, когато отминала суетнята, свързана с погребението, го върнали на дошлия да си го вземе инженер Герасимов, който скоро изчезнал в неизвестна посока.

След това го видели само два пъти — веднъж в магазина „Риболов“, където купувал бургия за пробиване на дупки в леда, и още веднъж — на следващата сутрин, в полето далеч извън града. Бил облечен в някаква нелепа хламида, ушита от старо памучно одеяло, мазна ушанка и висяща на рамото му платнена торба с дискети; кривата дървена тояга в ръката го правела да прилича на древен странник. Герасимов бил бинтован на няколко места, но имал просветлен, триумфиращ вид, и очите му приличали на два тунела, в края на които трепти неясна, колеблива, но все пак несъмнено присъстваща светлина.

© Виктор Пелевин

© 1997 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1807]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50

Намеква се за разказа на Тургенев „Герасим и Муму“, в който Герасим удавя в реката кучето си Муму.

В оригинала — „бугор“ (неравност, издатина). Едновременно в руския криминален жаргон „бугор“ означава човек с определено място в престъпната йерархия — близък помощник на мафиотски бос.