Виктор Пелевин - Върколашки метаморфози

— Какво друго може да се каже за него? За свръхплътеника имам предвид.

— Външно е същият като другите плътеници, а вътрешно е различен. Останалите обаче изобщо не могат да се сетят за това по външния му вид.

— И как може да станеш свръхплътеник?

— Трябва да влезеш в Дъгоцветния поток.

— Но какво е Дъгоцветният поток.

Жълтия господин вдигна учудено вежди.

— Нали току-що ти казах. Крайната цел на свръхплътеника.

— А може ли някак да се опише Дъгоцветният поток? Та да добием представа към какво да се стремим.

— Не може. Природата на Дъгоцветния поток е такава, че всякакви описания само ще пречат, понеже ще създадат лъжлива представа за него. За него не може да се каже нищо достоверно, в него може само да се влезе.

— А какво трябва да направи свръхплътеникът, за да влезе в Дъгоцветния поток?

— Трябва да направи само едно. Да влезе в него.

— А как?

— По какъвто начин успее.

— Но нали все трябва да има някакви инструкции, които да следва?

— Точно това са те.

— И само толкова?

Жълтия господин кимна.

— Тоест излиза, че свръхплътеникът е този, който влезе в Дъгоцветния поток, а Дъгоцветният поток е това, в което влиза свръхплътеникът?

— Именно.

— Но тогава първото се определя чрез второто, а второто — чрез първото. Какъв е смисълът във всичко това?

— Най-дълбокият. И Дъгоцветният поток, и пътят на свръхплътеника са извън света и са недостъпни за обикновения ум — дори за лисичия. Но затова пък са непосредствено свързани. Така че за първия може да се говори само чрез втория, а за втория — само чрез първия.

— А може ли към всичко това да се добави нещо?

— Може.

— Какво?

— Дъгоцветният поток всъщност изобщо не е поток, а свръхплътеникът не е никакъв плътеник. Не бива да се осланяме на думите. Те ни трябват само като моментна опорна точка. Ако опиташ да ги понесеш със себе си, те ще те повлекат в пропастта. Затова веднага трябва да ги отхвърляш.

Известно време обмислях чутото.

— Интересно. Излиза, че висшето учение за лисиците се състои само от две изразени с думи понятия, които имат отношение само едно към друго и не подлежат на никакво обяснение. Освен това трябва да отхвърлим дори тези три думи, след като бъдат произнесени… Тая лисица, която е нахранила Буда, май има много лоша карма. Тя всъщност успяла ли е да влезе в Дъгоцветния поток?

Жълтия господин кимна и каза:

— Вярно, това стана съвсем наскоро. И тя не Остави указания за другите плътеници. Така че аз съм този, който трябва да ти предаде учението. А думите са две — Дъгоцветният поток.

— Трудно е да се повярва в достоверността на такова учение.

— Висшите учения се наричат висши именно защото се различават от онези, с които си свикнала. Дори само по силата на това всичко, което ти се струва достоверно, може да се смята за лъжа.

— Защо?

— Защото иначе ти нямаше да имаш нужда от никакви учения. Вече щеше да знаеш истината.

В това имаше логика. Но обясненията му ми напомняха философските силогизми, чиято главна цел е да вкарат ума в задънена улица.

— И все пак — не се предавах — как едно учение може да се състои само от две думи?

— Колкото по-висше е учението, толкова по-малко са думите, на които се гради. Думите са като котви — струва ти се, че ти позволяват здраво да се държиш за истината, но всъщност само държат ума ти в плен. Затова в най-съвършените учения няма думи и знаци.

— Това е така, разбира се — казах. — Но дори за да се обяснят предимствата на безсловесното учение, ни се налага да произнасяме много и много думи. Тогава как само две може да стигнат, за да се ръководиш от тях в живота?

— Висшите учения са предназначени за същества с висши способности. За онези, които не ги притежават, има многотомни съчинения глупости, в които можеш да се ровиш цял живот.

— А аз имам ли висши способности? — попитах тихичко.

— Иначе нямаше да седиш тук.

Това малко променяше ситуацията.

— А много ли свръхплътеници има на света?

— Само един. Сега това си ти. Ако поискаш, можеш да влезеш в Дъгоцветния поток. Но трябва да се постараеш.

Кой няма да се чувства поласкан да чуе, че притежава висши способности? От перспективата да стана единственото на света изключително същество пък направо ми секваше дъхът. Замислих се.

— А лисицата, която е успяла да влезе в Дъгоцветния поток — какво е известно за нея?

— Съвсем малко. Твоята предшественичка живееше в едно планинско селце, практикуваше крайна аскеза и съвсем се отказа от общуване с хората.