Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

— „Го“ искате да кажете, „го“ познал!

— Точно това искам да кажа. Че е „го“, установили при щателния обиск със събличане. Разигравали търсене на контрабанда на наркотици. А намерили… половин сутиен диаманти. А вие как разбрахте?

— Нали наредихте Петев да разпита Чиба. Гларусчето всичко си разправило. Добрал се, така да се каже, до неопровержими доказателства за половата принадлежност на мис Ноумен.

— Значи, по две независими линии, а? Това е добре, обичам, когато един факт се потвърждава по две независими линии. А сега да решим какво ще правим с този новоизлюпил се мосю Адамар.

— Момент… — прекъсна го Ковачев. — Щом не е мис Мишел, щом не е мосю Адамар, дали това не е… Коко?

— Коко! Може и да е Коко. Добре, съгласен съм да го наричаме условно Коко. Въпросът сега е трябва ли да го докараме във Варна или ние ще го посетим в София.

— Според мене, нека да поотлежи малко в ареста в София. През това време с него може да се занимава Консулов. А скоро, струва ми се, и останалите от мафията ще пренесем в София.

— Правилно — каза бодро Марков. — Да седи там и да чака. А Консулов има какво да разговаря с него. И за това от кого, кога и как е взел диамантите, и защо се явява ту като мъж, ту като жена с фалшиви паспорти.

— Другарю генерал, цялата тази мътилка и особено убийството на Мелвил и открадването на диамантите, а половината от тях бяха у Ноумен, ни дават достатъчно основание да го заподозрем в убийство с грабеж, да го задържим и което за мене е по-важното, да извършим обиск в стаята му.

— Да, това вече можем и трябва да направим. Вземете разрешение от прокуратурата и действувайте.

С какво разполагаше полковник Ковачев, когато отиваше да извърши обиска и да арестува Ноумен? С участието му — най-вероятно само косвено — в убийството на Мелвил. Да му го предяви обаче като пряко обвинение той нямаше нито достатъчно основание, нито пък беше тактически оправдано. По-целесъобразно беше да го свърже със загадъчните прояви на този Коко. Нали все пак му беше „дъщеря“. Ето защо се налагаше да строи поведението си на това, че Ноумен не знае какво те знаят. Пък и му беше интересно да поговори с този несъмнено интелигентен и явно много преживял човек. И което беше най-важното, само при един продължителен и най-щателен обиск можеше да разчита да осъществи „тайната си операция“ — колкото рискована, толкова и важна, ако догадката му се потвърдеше.

Щом групата му се приготви и той я инструктира най-точно и подробно, те застанаха пред стаята на Ноумен в хотела: полковник Ковачев, експертите трасолози, отделно фотограф и лейтенант Радков с куфар в ръка. Ковачев почука:

— Кой е? — обади се предпазливо от стаята си Ноумен, без да отключва.

— Криминалната милиция.

— Вие ли сте, инспекторе?

— Да, аз съм, отворете.

— Ей сега.

Ноумен отвори вратата. Ковачев му кимна и влезе в стаята, последван от останалите. Ноумен ги изгледа явно изненадан, но не и смутен.

— На какво дължа това масово посещение?

— Намерихме дъщеря ви — вместо отговор каза Ковачев.

— Къде е тя?

В гласа на Ноумен не прозвуча нито нотка радост.

— В ареста. В София. Заловена е при преминаването на границата с фалшив паспорт и което е по-важното, като е изнасяла контрабанда големи ценности.

— Защо с фалшив паспорт? Какви ценности? — запита Ноумен, но личеше, че не е ни най-малко развълнуван за съдбата на „дъщеря си“.

— Убеден съм, че вие сте по-добре информиран по тези въпроси, поради което, вместо да ни разпитвате, ще трябва да дадете показания. Но за това има време. А сега, преди всичко, ще направим щателен обиск в двете стан.

— Но нали вече вие…

— Независимо от това, при новите обстоятелства. Ето ви заповедта от прокурора и легализирания й превод.

Ноумен погледна с безразличие листовете, които му подаде Ковачев, но не ги пое. Полковникът прибра заповедта.

— Значи, арестувана…, в София…, без да ми се обади — промърмори Ноумен. — И все пак няма ли да ми разкажете подробности?

— Ще ви разкажа, ако се интересувате. Момчета, гледайте си работата — каза той на сътрудниците си и продължи към Ноумен. — Готов съм да отговоря на въпросите ви, които има да ми зададете.

— Какви въпроси?

— Всякакви. И преди всичко дали сме сигурни, че сме намерили именно дъщеря ви.

— Не ви разбирам. — Или… сина ви!

— Не разбирам какво означават думите ви, за какво намеквате.

— Хайде, господине, по-смело. Ние с вас ще има да си задаваме много въпроси и е време да станете по-приказлив. Вие пренебрежително не дочетохте заповедта. А тя не е само за обиск на стаята ви, но и за задържането ви.