Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вероятност, равна на нула: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вероятност, равна на нула»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В романа „Вероятност, равна на нула“ се разказва за работата на нашите органи от контраразузнаването в борбата им срещу чуждите разузнавателни централи и опитите им да се домогнат до държавните и икономическите тайни на нашата страна.
Наред с интригуващата логическа задача и нейното разкриване в романа са разработени и редица социално-нравствени и морално-етични проблеми, широко са представени съвременните научно-технически средства, които се използуват в шпионажа и контрашпионажа, както и някои методи за вербуване.

Вероятност, равна на нула — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вероятност, равна на нула», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Идвам, както виждате, другарю генерал, с пълна торбичка, този път пълна с диаманти!

— Какво означава това?

— Диамантите са фалшиви, тоест добре направена имитация от оловно стъкло. Там, където носят много и скъпи диаманти, наричат това дубликат.

— Сигурен ли сте?

— Какво значи сигурен. Такова е заключението на експертите.

— Гледай ти, гледай ти. Значи затова онзи така лекомислено ги е пуснал в кошчето. А истинските? Впрочем, истински може и да няма, Лари може да ни е преметнал нарочно, за да отклони вниманието ни, за да предаде гангстерски характер на операцията им.

— Не забравяйте, че освен Лари има и вестници. Надявам се, не мислите, че целият този вестникарски шум е лъжлив, повдигнат специално в наша чест. Или че… цереуто е откраднало диамантите, за да вкара нас в заблуждение.

— Не, това чак не мисля. Но какво им пречи да се възползуват от истинския грабеж, за да маскират с него операцията у нас? И там има глави, които мислят!

— А двата трупа. И забележете, техни, а не наши трупове. Не, другарю генерал, струва ми се, че знам, или по-скоро подозирам, къде са диамантите, истинските диаманти.

— Казвайте!

— Е…, ще разрешите за сега да не ви кажа. Имам наум един експеримент…

— Какви са пък тия тайни от мене? Знаете, че не обичам игри със службата, дори от вас.

— Знам, знам… И все пак ще моля за малко търпение. А освен това имам една друга изненада за вас. Още не съм изпразнил кошницата си.

— Тогава давайте поне изненадата си!

Ковачев направи малка пауза за напрежение и каза:

— Знаете ли как се казва управителят на хотела, в който живеят Ноумен?

— Отде мога да знам! — отговори му навъсено Марков.

— Желязко Вълков.

— Желязко Вълков! Железният вълк! И вие предполагате…

— Не. Случайно узнах, като бяхме на огледа. „Бай Желязко“…, после „другарю Вълков“. В телеграмата беше казано „Айрън Уулф“. Айрън значи желязо или железен, а улф — вълк. Но не за бай Желязко се отнася телеграмата. Той може и да не става за управител на хотел в Швейцария, но иначе е съвсем наш, проверен човек. Неговото име е само едно щастливо за нас съвпадение…

— Тогава?

— Тогава ми хрумна да проверя какви други „железни вълци“ пребивават в курорта…

— Е, и…

— Много търчане и справки ни струва, но открихме. Оказаха се дори двама: мосю Луфер от Лион и хер Айзенволф от Хамбург. Лу — вълк и фер — желязо или слято — „вълк желязо“ и айзен — желязо и волф — вълк, а общо железен вълк.

— Е, и кой от двамата, според вас, е нашият?

— Хамбургският. Успях да огледам и двамата. Французинът по става за оперетката: старо коце, което още не се предава въпреки черния дроб и подаграта; докато немецът е истински есесман, от недоубитите. Викни му „Хайл Хитлер“ и сега ще скочи и ще размаха ръчища.

— Външният вид често лъже, особено в нашата професия.

— То се знае. Използувам екстериора им само като косвено доказателство. А решаващото съображение да се спра на немеца е, че той е пристигнал тук едновременно със стария господин Никой и Мишел, в деня, в който е изпратена телеграмата. А Луфер едва преди няколко дена.

— Успяхте ли да изясните нещо повече около този… хер?

— Айзенволф. Живее в хотел „Глория“. Има мерцедес НН, това е знакът на Хамбург, нула едно седемдесет и четири. Сам е. За снощи няма алиби от осем вечерта до два часа след полунощ.

— В какъв смисъл няма алиби?

— Ами така, просто излязъл е с колата си и го е нямало. Разбира се, никой не знае къде е бил. Тогава той, естествено, не е бил под наблюдение.

— Да, естествено. А по времето на катастрофата с Морти?

— Е, другарю генерал, не искате ли много от мене? Откъде да знам, кой може да си спомни вече. Макар че… и аз питах.

— Това е добре. Значи, очерта се фигурата на Железния вълк. А изчезна Мишел… Компенсация един вид. Знаеш, решил съм да разпитаме оня, гларуса, дето Мишел се вози в лодката му. Чиба де, как му беше името?

— Косьо Петров. Но защо, какво може да ни даде той?

— Все нещо полезно може да ни каже. Нали е бил в една лодка с нея. Дори два пъти. А нищо не рискуваме. Кажете на Петев да се поразходи малко с него.

— Не мислите ли, че е много по-нужно да разпитаме шофьора на таксито Петков. Чиба е безперспективен, докато с Пешо имаме да си приказваме на редица интересни теми.

— Тъкмо за това не бива. За него е още много рано. Ако Петров от София узнае, здравата ще се разтревожи. А ние не бива да го тревожим. Пък и може още някой да му донесе армаганчета. Докато Чиба е еднопосочна улица, по турски кьорсокак. Слушайте ме, двата случая са съвсем различни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вероятност, равна на нула»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вероятност, равна на нула» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вероятност, равна на нула»

Обсуждение, отзывы о книге «Вероятност, равна на нула» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x