Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

27 юли, неделя. Следобед

На една от крайните маси до зелената площ и не далечната горичка е седнал Хайнрих Айзенволф. Това е един истински немец от „старата гвардия“. Е, не от генералитета на гвардията, дори не от старшите офицери, а от „марширен, марширен“. Но въпреки че явно е прехвърлил петдесетте, все още се държи бодро, чака второто пришествие на фюрера, ако вече не си е намерил някой нов фюрер, по-съвременен и по-доходоносен. Той, разбира се, не се е съблазнил нито от тортите, нито дори от мелбите въпреки горещината, а си пие бирата и си замезва от време на време с порция кренвирши. Ех, то се знае, нито бирата, нито кренвиршите са като в Хамбург, но какво да се прави — дългът преди всичко. А дългът на този кучи син сега, кой знае, може би е да прекара още няколко дена в България и да довърши делото, което ще му гарантира райски живот в Боливия и чудесната ферма, която, както някой си Ханс вече може би му е писал, се продава на безценица.

След като се справи с бирата и с кренвиршите, запали пура. Беше се свечерило. Сред посетителите се мерна лейтенант Радков. И на него му се ядат кренвирши, и на него му се пие студена бира. Готов е да отстъпи и на швепс. Но никъде не съзира свободна маса. А да седне на масата на Айзенволф му се струва и прекалено дръзко, и тактически неправилно. Затова се оттегля към горичката. Там съзира своя колега от бригадата. Предпазливо се приближават един до друг и шепнешком разменят няколко фрази:

— А ти какво насам?

— Подир моя. От някое време се навърта около сладкарницата.

— Там Айзенволф си пие бирата. Да не е за него?

Недалеч от тях стои изправен Джексън. Нито се показва, нито се крие. Но личи, че наблюдава масата на Айзенволф. След това се премества на по-близко до него място, прикрито от високи храсти и с възможност за добро наблюдение. Двамата оперативни работници го следят безшумно, като не изпускат от погледа си и Айзенволф.

27 юли, неделя

В този ранен следобеден час край малкия пристан се полюшваха две-три лодки. Няколко летуващи се озъртаха и не можеше да се разбере лодка ли си избират или просто се любуват на вълните. С бързи делови крачки се появи майор Петев и без да пита, скочи в лодката на Чиба. Седна до двигателя. Лодкарят го изгледа подозрително — нещо не му заприлича на безгрижен курортист от типа „с лодка на разходка“ и затова някак вяло промърмори:

— Половин час — десет лева.

— И за четвърт час ще свършим.

— Какво ще… свършим? Таксата е пет лева.

— Карай, карай!

Чиба запали неохотно мотора и лодката бавно се отдалечи от пристана. Измъчваше го някакво лошо предчувствие.

— Как е? — запита дружелюбно Петев. — Добър ли е оборотът?

— Горе-долу.

— За мадамите ми е думата.

— Не съм по тая част.

— Хайде де, я виж какъв си мъжага!

— А тебе какво ти влиза в работата?

— Тъкмо в работата ми влиза.

И Петев му показа служебното си удостоверение.

— Какво искате от мене?

— За оная мацка, американката, да ми разправиш всичко.

— Каква американка?

— Хайде, не се прави на утрепан. Дето я вози два пъти. Чернокосата.

— А, оная…, неговата мамка… Та тя съвсем не е женска. Това беше мъж!

— Мъж казваш. А сигурен ли си?

— По-сигурен, отколкото че ти си мъж.

— Я без дързости! Разкажи, както се полага!

— Харесваше ми, приличаше на опитна мадама. Пък и сама се натискаше. Даде ми двайсет долара.

— Много бе!

— И аз така си рекох. Повече от десет не съм получавал. Работим за едното удоволствие. Но като я поопипах, разбрах, че е мъж. А аз не съм по тая част. Жаме!

— Парите върна ли?

— Хайде и ти пък сега! Да не съм луд!

— Ясно! А ти утре сутринта в осем ще дойдеш в управлението. Ще търсиш майор Петев. А сега карай към брега.

28 юли, понеделник

Генерал Марков беше потънал в преписката и разглеждаше внимателно серията фотографии, разпръснати по масата, когато в кабинета се втурна запъхтян полковник Ковачев.

— Здраве желая, другарю генерал. Нося ви сензационна новина. Госпожица Мишел Ноумен се оказа мъж!

— Не думайте! Нима и това дочакахме от страната на неограничените възможности!

— Вие какво…, не ми ли вярвате?

— Как няма да ви вярвам, когато този мъж е вече намерен.

— Намерен!

— Или, по-точно казано, арестуван. Както виждате, аз, за разлика от някои други, не крия от колегите си разни там експерименти. Снощи на аерогара София нашите са познали Мишел. Макар и облечена като мъж. Нали бях предупредил всички гранични пунктове. Познали я, когато оформяла билета си за Виена. С вечерния самолет на КЛМ. Паспортът й бил френски, издаден на името на Жан-Жак Адамар. Понеже, както трябвало и да се очаква, мосю Адамар вдигнал скандал, наредих Консулов да прескочи до летището. От нашите само той по това време беше в София. И веднага я познал.