Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

— Попитайте ги.

— И това ще направим. Ако, разбира се, има такава фирма. А защо Никой? Защо не си избрахте някое по-нормално име?

— Господине, ако имате да ми задавате някакви по-умни въпроси…, ако ли не, добре ще направите да ме освободите.

— Добре, но за кого. За мене или за вас. Много се съмнявам, че за вас ще е по-добре да ви освободим. А ако желаете по-умни въпроси, и такива ще се намерят. Как бихте отговорили например на въпроса, защо дъщеря ви Мишел се оказа мъж.

Ноумен нищо не отговори.

— Може би не ми вярвате. Може би сам искате да се убедите. Ето, заповядайте.

Ковачев извади от папката две снимки на Мишел — като жена в рокля и като мъж на летището в София. Ноумен ги разгледа без особен интерес и пак не намери за нужно да каже нещо.

— Ако и това не ви убеждава…, впрочем, ако желаете, можем да ви организираме една малка очна ставка.

— Това е някакъв двойник.

— Ах, двойник ли мислите? Със същите пръстови отпечатъци…

— Мъж или жена, какво значение може да има. Приемете го, че ми е син.

— Удивлявам се колко държите на това роднинство. Изглежда, че Коко ви е много мил.

При споменаването на името Ноумен не можа да се овладее и едва забележимо трепна.

— Аз например не бих желал да имам такова синче.

— Кажете най-после в какво ме обвинявате, на какво основание сте ме задържали. Иначе изобщо ще престана да разговарям с вас.

— Значи, желаете делово, по бизнесменски. Така ли да ви разбирам?

— Но вие не сте никакъв бизнесмен. Каква сделка бих могъл да сключа с вас?

— О, не казвайте голяма дума. Какво бихте казали за следната сделка: вие ще ми разкриете цялата истина, а аз ще ви дам половин сутиен диаманти! Става ли?

— Защо… половин сутиен?

— Не ставайте алчен! Ще се пазарим, значи, искате цял сутиен! Ех, господин Ноумен, уж се уговорихме по бизнесменски! Нужно ли е да минаваме в кинозалата, където ще ни бъде прожектиран един късометражен документален филм за това, как една ръка се подава от един буик и пуска нещо в кошчето. Вашата ръка от вашия буик. По вестника са останали вашите пръстови отпечатъци. Добре, разбрах ви. Кажете кой взе другата половина от сутиена на Маман, ще ви я дам и нея. Не съм ли щедър?

Ноумен беше явно изненадан, но не дотолкова, че да се реши да проговори.

— Какво желаете да ви кажа?

— Много. Или по-точно, всичко. Та това са две шепи диаманти, за осемнайсет милиона. Но можем да започнем с двете убийства: на Морти и на Маман.

— Какъв Морти?

— И това ми било бизнесмен? Става дума за онзи Мортимър Харисън, пристигнал у нас с паспорта на Дейвид Маклорънс, в чиято компания вие вечеряхте в Балчик малко преди той да загине. Сетихте ли се?

Ноумен продължаваше да мълчи.

— А да ви припомня ли коя е Маман? Дамата, която седна във вашата кола на връщане от Балчик…, притежателката на сутиена, който вие пуснахте в кошчето след смъртта й…

Ноумен продължаваше упорито да мълчи.

— Ама че мълчалив бизнесмен ми се е паднал! Разочаровате ме, мистър Ноумен…

— Нямам какво да ви казвам.

— Значи, нашата сделка няма да се състои, високодоговарящите се страни ще се разделят още по-хладни, отколкото се събраха. Добре. И на това сме съгласни. Ние няма да ви разпитваме повече, ще ви освободим. В края на краищата убитите са чужди граждани… Пък и у нас остава една шепа диаманти! Защо да не ви пуснем. И след четири-пет дена ще ви експулсираме в Турция, там, откъдето сте дошли.

Ноумен продължаваше да мълчи, да го наблюдава с безразличие.

— Разбирам, мълчанието означава съгласие, нали. Но вие не се заинтересувахте защо ще ви експулсираме едва след четири-пет дена, а не веднага. И напразно. Това е един твърде интересен детайл от играта. Но аз не съм тъй мълчалив и ще ви обясня. Ще изпратим една телеграма до Джо Формика, Уестчестър авеню 181, апартамент 73, Бронкс, Ню Йорк. Ще го уведомим кога ще се появите на турската граница. Предполагам, много ще го зарадваме. За по-сигурно ще изпратим и една шифрограма до дон Бонифацио със същото съдържание. Шифърът ни е добре познат, няма да ни затрудни… Е?

— Това е недостойно! Това е изнудване!

— Нима да пуснем един задържан на свобода е изнудване?

— Не, вие няма да направите това! — викна за първи път развълнуван Ноумен. — Нямате право!

— Защо?

— Те ще ме убият, дори и да им дам диамантите.

— И аз така мисля. Толкова повече, ако не им ги дадете.

— Добре, ще ви кажа, каквото знам.

— Но този път честно, не по бизнесменски.

— Честно. Но и аз имам едно условие.