Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

Двете оперативни коли спряха край последните къщи на селото и Петев и Дейнов с колегите си трябваше да извървят разстоянието до ската пеш. Малко преди да достигнат края на равнината се чуха два далечни, приглушени изстрела. Цялата група спря, приклекнаха зад скалите, сякаш се опасяваха някой куршум да не полети към тях. И започнаха да разглеждат платното под тях. Но не можаха да открият нито единия, нито другия.

След малко пристигна полковник Ковачев и заедно с него един капитан и двама старшини от службата по охраната. И първото нещо, което каза, още запъхтян от тичането, беше:

— Къде са? Да не сте ги изпуснали?

— Съвсем не, другарю полковник — отговори му един от местните оперативни работници. — От Яйлата друг изход няма. Долу са, няма къде да се дянат. Но вече стрелят. Два изстрела чухме.

В този миг нещо запука, чуха се още няколко изстрела и някакви фигури се замяркаха сред храстите и скалите.

— Няма да ги чакаме да се избият — каза Ковачев. — Ще се разделим на три групи. Аз с капитана вземам центъра, Дейнов левия фланг, Петев десния. Но внимателно! Те може да стрелят и по нас!

Докато оперативните работници се спускаха по почти отвесния скат, изстрелите отдолу зачестиха. Фигурите на двамата все по-често се мяркаха. На около двеста метра пред тях, криейки се зад скалите и храстите, Айзенволф и Джексън се преследваха, стреляха, пребягваха. Постепенно Джексън „притисна“ Айзенволф към морето. А по платото, разпръснати в рядка верига. Ковачев и колегите му стесняваха обръча около тях.

Като стреляше от време на време, Айзенволф се изтегли до самото море, веднага намери малка пещера и се скри в нея. Там той притихна — потънал в тъмнината, добре защитен от една канара, спокойно изчакваше кога Джексън ще го открие, ще се появи в светлия отвор като мишена.

Хората от ДС се досетиха за маньовъра на немеца. Трябваше веднага да го осуетят. Джексън, воден от някакво кучешко сетиво, се бе насочил направо към смъртта си. Петев хвърли камъчета и шумът им отвлече вниманието на Джексън от опасната за него посока. По даден от Ковачев знак капитанът се прокрадна към пещерата. Айзенволф мерна за миг фигурата му и стреля, но не го улучи. С това той само потвърди догадката къде се намира. И тогава капитанът хвърли бомба, която избухна в пещерата с лек трясък. След малко от отвора и започна да се излива бял дим. Зачу се усилено кихане. Сред дима, като ослепял, все по-често кихайки, се появи и Айзенволф. Тъй като нищо не виждаше, измъкна се от димния облак пипнешком. Щом напусна зоната с кихавичния газ, още преди да се опомни, двама оперативни работници се нахвърлиха върху му, обезоръжиха го и му сложиха белезници.

През това време Петев започна да вика през мегафона „Полиция! Полиция!“, но Джексън даде един изстрел по посока на гласа — без особено да се цели, ей така, да покаже отношението си към предупреждението. Отвърнаха му с няколко автоматни реда, но куршумите зачаткаха край него, без да го засегнат, само за респект. Джексън започна да се изтегля към морето. А Петев продължаваше да вика през мегафона, макар и предвидливо скрит зад скалите:

— Стой! Полиция! Предай се!

Джексън бягаше по брега, между скалите, без вече да се крие. Ясно му беше, че тези няма да го застрелят. Излезе на тясната пясъчна ивица и в едно малко заливче съзря кой знае от кого оставена малка лодка с две гребла. Изтласка лодката, скочи в нея и започна усилено да гребе. Не беше ясно за къде се е забързал, за Турция ли?

„Този има по-малко мозък от истинските горили из джунглите“ — помисли си Ковачев и в този момент съзря как на малкия пясъчен бряг изскочи Радков с пистолет в ръка, прилепи се до една скала и се прицели.

— Радков! Недейте! — викна му полковникът.

— Няма.

И стреля последователно два пъти. И двете гребла се пречупиха и паднаха във водата. Вълните започнаха да изтласкват лодката към брега.

Като достигна плитчината, Джексън излезе от лодката и прегази до пясъчната ивица вече с вдигнати ръце. Въпреки това всички го изчакваха, прикрити зад скалите, готови за всяка евентуалност. Само единият от старшините излезе и смело се приближи към него.

— Владо — викна капитанът, — пази се! Викат му Горилата!

В този момент, когато старшината беше само на крачка от него, Джексън със светкавично движение замахна, но Владо го изпревари, хвана ловко ръката му. Започна ожесточена борба. Някои понечиха да се намесят, по капитанът ги спря.

— Чакайте! Оставете ги.