Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

— Добре, съгласен съм. Казвайте по-нататък?

— А в куфара и има още една обемиста кутия с шест големи калъпа сапун „Рексона“. Питам се за какво й са толкова сапуни, и то от две различни марки, с различен аромат?

— Изследвахте ли ги?

— Естествено. Нищо. Нито едните, нито другите. Дори на рентген ги гледаха, с ултразвук ги просветяваха. Най-обикновени сапуни, макар и от най-скъпите.

— Опаковките им?

— Също. Нито шифър, нито тайнопис.

— Е, дявол я знае, може да е била някаква маниачка на сапун.

— Може, макар че едва ли на две марки. За колекция са малко, за любим сапун — много.

— Разрешете да доложа, другарю генерал — обади се Консулов, — какво става по фронта на господин Никой. Старият Ноумен е ходил на гости на Гълиганите и е останал там повече от час. А дъщеричката му се е прибрала рано в хотела си и не е излизала цялата нощ. Но май че е имала любовно посещение. Има подозрение, че някакъв млад мъж е влязъл в стаята й късно през нощта и… досега не е излязъл, искам да кажа, момчетата не са забелязали кога е излязъл.

— Да не е още там?

— Не. В стаята вече няма никой.

— Тогава… значи са го изтървали.

— Така излиза. Но те твърдят, че това било невъзможно.

— Хм, невъзможно… А старият?

— Излязъл е от хотела след полунощ, към един часа, и веднага се е прибрал в стаята си. Носел е чанта. Впрочем, той със същата чанта е отишъл при Гълиган.

— Нещо повече за този мъж, който е посетил дъщерята? — запита Марков. — За изчезналия? Да не е Чиба?

— Не, не е Чиба. Този бил по-дребен, по-слабичък. Момчетата не са го виждали по-рано.

— Другарю полковник, как мислите — обърна се генералът към Ковачев, — Ноумен и Гълиган от една компания ли са?

— Ако можех да отговоря на въпроса ви, другарю генерал, щях да ви кажа и кой е убиецът.

Все същия ден

При едно от поредните си пътувания до гарата Петков си купи билет първа класа за влака до София и съответно място в спалния вагон. Как успя сред върховата курортна навалица да се сдобие с тези тъй дефицитни места, си остана негова тайна. А щом сдаде колата на колегата си от следващата смяна, той се прибра у дома си и никъде повече не излиза.

Време имаше достатъчно да се подготвят и наблюдаващите да си осигурят удобно пътуване до София. Консулов не без основание си издействува и той да го придружи. А Марков се качи на последния самолет за София. Уж бе решил да прекара във Варна само „уикенда“, а остана непредвидено още три дена. Сега той не само се завръщаше на местоработата си, но и щеше да се разпореди достойно да посрещнат Петков и да се погрижат, както трябва за него.

За съжаление не можаха да узнаят кой ще пътува в същото купе с Петков. Това вероятно беше някой случаен пътник. Но като се има пред вид колко удобно за „срещи насаме“ е едно първокласно спално купе, все пак беше жалко. Особено когато Петков половин час преди тръгването на влака излезе от къщата си с черния куфар в ръка. А в другата носеше една издута ученическа чанта. Дали нямаше намерение пак да разменя куфари? Или просто ще го остави на човека от купето? Или пък ще му предаде само съдържанието, а куфара ще запази за следващата операция? Така или иначе, дошло бе времето черният куфар отново да се появи на сцената.

Досега наблюдението над Петков (въпреки че работеше като шофьор на такси и бе вечно в движение) очевидно минаваше успешно и незабелязано. Неговото поведение с нищо не бе подсказало той да подозира, че е под наблюдение. За тази му самоувереност и небрежност сигурно не беше без значение, че месеци (а може би и години) преди това той не е бил наблюдаван и отдавна се бе самоуспокоил на тази тема. Изводът, който Консулов направи за негова сметка, след като го „настани в спалното купе“, беше: щом веднъж си се хванал на хорото, никога не се самоуспокоявай, дори и след като се убедиш, че си в безопасност — винаги някой някога може да те ощети!

Нощта мина съвсем спокойно, поне що се отнася до купе № 1, в което пътуваха Петков и непознатият мъж, явно българин. Затова пък в купе № 3 на няколко пъти се чуваха не само възбудени гласове и викове, но прозвучаваха и плесници. Там някакво младо семейство уточняваше впечатленията си от курортните флиртове. Но колчем шафнерът се появеше, за да въдвори тишина, скандалът стихваше.

24 юли, четвъртък

Влакът пристигна рано сутринта. Голямата част от пътниците се втурнаха към трамвайните и автобусните спирки, доста оптимисти се наредиха и на опашката за таксита, а неколцина щастливци бидоха посрещнати е леки коли от близки и роднини. Спътникът от купе № 1 с обемистата чанта се отби до дома си, където вероятно пи само едно кафе и смени чантите, защото скоро излезе и потъна в Съдебната палата. Без всякакви усилия стана ясно, че това е един от видните софийски адвокати, който след варненските си подвизи по едно голямо наказателно дело бързаше да успокои с присъствието си клиентите по чакащите го бракоразводни дела.