Ник Перумов - Не е време за дракони

— Защото Големият събор неизбежно би завършил със също толкова Голяма кавга! А колкото до доказателства… Природените всичко помнят! — възкликна той и дори се порази на отчаянието, което ненадейно изби в гласа му и обагри думите му. — Аз зная… всичките Деца на Въздуха го знаят. Южният вятър откъм Горещото море ни нашепва за кораби, които чакат край Разлома, той донася горчиви миризми на ковяща се стомана и дъх на опасна отвара! А вятърът от север трупа сили да раздуха пожари над градовете ни! Птици отлитат на запад преди срока, лешояди пристигат от източните пустини — очакват скорошна плячка. Природените стягат армии за нахлуване!

— Ритор, това не е за първи път. Вече са опитвали. И веднага след Великата битка, и преди седем години пак. Е, и? Какво остана от войските им, Ритор? Да не би твоите ветрове да са забравили предсмъртните стонове на Природените?

Ритор внимателно се вслушваше не толкова в думите, колкото в мелодиката на чуждия глас и не откриваше у говорещия нито съмнения, нито страх. В пробуждащата се виделина фигурите в тъмно-оранжеви наметала стояха мрачни и непреклонни. Самоуверени. Ритор почувства, че надеждата му се топи.

— След войната се бяхме обединили — прошепна той. — А инцидентът отпреди седем години… нима десетина кораби са армия? Разузнаване с бой, нищо повече… Ние, Въздушните, събрахме всички доказателства, които съумяхме да намерим. Сега се нуждаем от помощта ви. Ветровете виждат много неща… но само Огънят може да каже какво се пече в подгряваните от него пещи.

— Ясно, разбрахме какво искаш — рекоха му от здрача. — Но помисли, мъдри Ритор, над следното: вече два пъти Природените се опитваха да ни покорят и погубят. Два пъти! С различни сили, с различни средства. И двата пъти ние се справихме сами, без обединение. Но сега… ние можем да проумеем тревогата ти. Нали тъкмо ти ни лиши от защитник? О, никой не би казал, че Той представляваше средоточие на Доброто и Справедливостта, ала Природените се стряскаха дори от произнесеното Му име! Не беше ли ти този, който прекъсна Неговия род?

Ритор се оклюма. Предводителят на Огнените бе казал истината. Самата истина. С периферното си зрение Ритор успя да забележи как Таниел се опули. Горкото момче… всъщност, защо „горкото“? Войната е на прага, време му е стане мъж.

— Ти прекъсна този род… — меко продължи събеседникът. — И това надали може да бъде оценено като мъдра постъпка, не е ли така, Ритор?

Нещо в тези думи пак накара магьосника да настръхне. И отново не успя да определи точно какво го е разтревожило. Кланът на Огъня винаги се е смятал за съюзник от Въздушните… или поне не се смяташе за противник, което беше достатъчно.

— Ти не успя да събереш достатъчно сведения, за да настояваш за свикване на Голям събор, така ли, мъдри Ритор? И сега молиш Синовете на Огъня да извършат недостъпното за Децата на Вятъра? Ти, който уби последния от онзи род, чието име се закле да не произнасяш? Ти, който ни докара плашещата те сега беда?

Упреците биеха като воден бич. Ритор сведе глава. Усещаше настойчивия поглед на племенника си. Да, Таниел, така е. Някога, преди много години, наистина премахнах най-голямата прокоба на нашия свят. Но заедно с това го лиших и от най-великата защита. Почти винаги става така, мойто момче. Никой не бива да владее твърде много сила.

— Накъде бият думите ти, Огнени? — Ритор вдигна глава и стисна юмруци. — Стореното не може да се поправи.

— Кой знае, Въздушни, кой знае… — загадъчно му отвърнаха от сумрака. — Значи ти, мъдри Ритор, убиецо на последния, чието име е прокълнато, смяташ, че войната е неизбежна?

— Да — твърдо отсече Ритор. Отново чувстваше почва под краката си… или въздушен поток под крилете, все едно. — Войната е близко. Тя е неизбежна. И ако клановете не се съюзят, както преди…

— И какво ще направиш с обединените Ордени? — подигравателно запита Огненият. — Ако някой ден, дори утре, Природените акостират и стоварят войска от орлоглавите си кораби, ние ще се съюзим и без предварителни уговорки. Та какво всъщност цели мъдрият Ритор, като ни призовава да се обединим, преди войната да е избухнала? По твоя милост сме лишени от най-сигурната защита, след като ти погуби онзи, чието име не можеш да промълвиш… Уби го въпреки мнението на мнозина мъдреци… пък сега искаш да ти се подчиним? Нещо криеш, Ритор. Време е за открита игра, ако още не си го разбрал. Престани да извърташ и да сменяш посоки като есенен вятър и отговаряй направо, щом желаеш помощта ни.