Велимир Петров - Произшествие

Тандемът е с еднакви, някак фалшиво кротки, сякаш виновни усмивки и кецове. Хванати за леерите, зорко се оглеждат по всички посоки, като уж приклякват непохватно, наверно за заблуда — вижте ни, правим утринна гимнастика. Кого ще заблуждават — сто на сто пренасят дрога, валута или свежа моминска плът! Може и оръжие! Знаем ги ние австрийците: Манлихер, че и Рапид, отгоре на всичко…

Аха, поглеждат си часовниците — сигурно е време за явката… опп-палааа, носят ги в пакети, съвсем като пресована синтетична дрога; виждали сме го по филмите!

Двойката с патрава походка поема по бетонния ръб на дигата, към пасарела; някакви си двеста метра и стотина стъпала, като си почиват на всяка площадка; преодоляват ги цяла вечност — чак пък такова престараване, кого ментосват! Пасарелът и той дълъг — над пет реда жепелинии и шосе.

Вече са до одумващите ги три възрастови групи. Личи — имат проблеми с кръста, краката и най-вече с годините! Какво не правят парите — на тия години да се излагат на такива рискове; сигурно става въпрос за милиони.

Спират до контейнера за смет, гнусливо го отхлюпват, запушват нос и… се освобождават от пакетчетата с… боклука от яхтата.

Дълго трият ръце с антисептични кърпички и кимат вежливо:

— Гутен таг!

— Гутен таг…

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/13463)

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00