Велимир Петров: Първи април 1998 г.

А скафандрите напоследък скъпнаха…

Хуморът, убеден съм, е едно меко кацане. Винаги е бил на въоръжение в нашето семейство и в средата в която вирея. Щях ли иначе да се бракувам точно на Първи април… Като прибавим, че с възрастта човек деградира, ето ти и оправданието, за това как почувствах потребност да оскверня белите листове, които като консумативи са далече по-евтини от консумативите за една сложна живопис.

По въпроса с белите листи, притежавам един безспорен документ — експертното мнение на колегата и приятеля ми от Плевен, на младини — и карикатурист, но навреме осъзнал се — Илия Милков; с чието си експертно мнение ме порицава за това, че си губя времето в писане. Толкова много хора пишат сега, вместо да произвеждам повече живописни шедьоври, за което съм предопределен от Съдбата и е грехота да се разсейвам; а листите съм могъл да използвам за задни цели, в смисъл — да оформям оферти, договори и прочие финансови полезнини.

Бях посъбрал доста от тия бивши бели листи, нагласих ги в нещо като книга, комбинирах ги с част от купищата страници от скицника на автора и с молив в ръка започнах да си правя сметки без кръчмаря, как ще я издам тази книга, ще види тя!

Дъщеря ми, която следи от разстояние и с подчертана дъщерна любов, как вървят склеротичните деформации в родителското й тяло; повлияна от случайни разговори с непознати мои фенове, декларилари пред нея, че започнали да си купуват вестник Стършел само поради моите разкази; забелязала, че отецът й има известни правни доводи за тази си дейност. Решила да помогне, напънала се и прочела във вестник „Утро“ за Годишния литературен конкурс на Клуб Отворено общество. Само след броени месеци се сети и уведоми двайсет и четири часа до крайния срок — достатъчно да комбинирам един екземпляр от сборника разкази и да ги предам в крайния срок.

Тука вече, вината я поема Журито на конкурса — за факта, че „Мъгляви пискюли“ печели Наградата на Отворено общество за 1997 година, състояща се в поемане на голяма част от разходите по отпечатването на книгата (преведени на печатница Абагар във Велико Търново — 500 USD, в левове).

Да не ви отегчавам повече, време е да благодаря публично, за моралната и материална подкрепа — Благодаря Ви от сърце!

Надявам се, че Пискюлите, макар и мъгляви, ще срещнат хора, които все още не са загубили усмивките си и дано покрай мене добият ищах за още много усмивки в забързаните ни делници…

До нови пискюли!

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11627]

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00