Велимир Петров: Асоциативен ариергард

Асоциативното мислене е досадно занимание. Все ти се пречка, отпраща те в погрешни коловози, не можеш да следиш нишката на… на кое… ето — изплъзна се. Имахме намерение, най-доброто желание, да напишем само умни и мъдри слова, толкова умни и мъдри, че да настръхнем от вътрешно удовлетворение. И точно тогава ще се намери някоя дума да влети неканена и да ти прави пируети и въртели. Ще започне да ти се повтаря до обезсмисляне, да ти доказва, че няма никакъв пълнеж, да се чудиш кой ли я е измислил или внедрил. Ще включи на избирателна вълна, ще издири куп производни, от що годе логични до абсурдни. И тъкмо се разсърдиш и заканиш да не я ползваш дълго време, ще се ухили ехидно и ще ти подхвърли съседката си.

На Наполеон му е било лесно. Обожатели и зложелатели се кълнат, че е можел да върши едновременно по няколко дейности, без едната да си пречи с другите. Седял си, например, по наполеонки и с едната ръка редял наполеонов пасианс. С другата ръка пишел на английски, докато диктувал на маршал Ней държавни документи на френски. С третата ръка, пардон, тя — както е видно от портретите е била втъкната в копчалъка на мундира. На друг маршал разпореждал текущи дела, ако ли нямал под ръка маршал, се задоволявал с генерал.

Задоволявал и Жозефина. През всичкото това време, за прозрачност пред поколенията, разговарял с Анри Бейл, който от своя страна прераснал в Стендал. Изхитрял се, става дума за Наполеон, а не за Стендал, все през същото това време, да предначертава и предрешава великите си битки. Само веднъж-дваж се поразсеял малко, всички знаем какво стана при Москва и Ватерло… Но това не е всичко. В антрактите на тия дейности вършел и по-второстепенни, като разговори с дизайнерите на Триумфалната арка и етикетите и опаковките на коняка „Наполеон“, както и за булевард „Шан-з-Елизе“.

Понеже не сме Наполеон, въобще не понасяме наполеонките, ако се наложи да употребим коняк — предпочитаме „Мартел“, да не говорим, че към дами отговарящи на името Жозефина имаме крайно отрицателно отношение, поради тия именно причини, можем да вършим само по една работа едновременно. И то — не като хората, все се разсейваме в асоциативен план.

С половин ляво ухо слушах мрънкането на метеорологичния бюлетин и чаках да настръхна от вътрешно удовлетворение, за много умните и много мъдрите слова, които плетях на една кука в момента. Какво се разсеях, без всякакъв логичен преход, дочух за бодигард влязъл в не договорни отношения с доверителката си. Имаше сериозни оплаквания от нейна страна за несвършена работа в количествено отношение.

Онова, лошото — асоциативното, само това чакаше: бодигард, сиреч телохранител, дали пък тялото дето го е охранявал, си е заслужавало риска! И извън договорените снощи… пардон — отношения. Гадиборд с гадиборд! Гард, авангард, ариергард! Еди кои сме в авангарда на… еди кое си… Ура! Гардероб — дали не е от пазач на роби? Гардероб, леле колко вицове има за гардероби, Гарабед между роклите, бабата и скелета, да не си вадиме бабата! Гардеробиерка — запъхтяна, румена, напъхана между кожените палта, докато в салона душат Дездемона… Гардения — ни сме виждали, ни сме мирисали… Гард, гард! Ляв гард, десен гард, висок гард, нисък гард…

Отбранителната стойка при бокса се нарича гард! Не, че ви подценявам, но за сведение на непосветените. Лявата ръка е изнесена силно и под прав ъгъл напред. Главата, като че ли без врат, впита между раменете, е само чело и очи под вежди. Нормално е веждите да са с аркада. Аркадата е третирана с адреналин, да не кърви, да няма дисквалификация, загуба поради лекарска забрана. Аркадата, разбира се, може и да е дар от съпругата или друг подобен любим субект с определени приятелски критични настроения. Не зная турски, но подозирам, че думата „аркадаш“ има точно такъв смисъл, сиреч — човек, който ти дарява аркада!

Та, казахме, че лявата ръка е изнесена силно напред и не особено нежно пулсира с праволинейни-възвратни движения по посока на носа на Другия, държи го на разстояние. Далечен бой! От време на време може и да намира незащитено място и да чуква по някоя точка, но само толкова. Поразяващата ръка би трябвало да е дясната. Присвита в лакета, пази главата, особено носа — дебне, чака сгода, Другия да се разсее, да смъкне гарда. Да открие носа, брадичката и прочие. Следва силно, отривисто кроше или ъперкът. Може и десен прав, но силен, много силен…

Това — при левия гард! При десния е същото, но точно обратното! Главното е — гардът винаги да е „вдигнат“! Да няма разсейване, главата и торсът да са зад надеждна преграда. Разбира се, факторите умора, гроги, недостатъчна тренираност и прочие, смъкват гарда, както в буквален, така и в преносен смисъл.