Велимир Петров: Асоциативен ариергард

Тук не му е мястото, но само мимоходом ще спомена, че левият гард се счита за по-популярен. Може би защото нашата боксова школа е заимствана от руската. Десният гард се счита за по-необичаен, създава грижи и неудобства на Другия, дори и ако да е също с десни ориентации. Разбира се има и центристи — особено самоуверени, предимно от професионалния бокс, които предизвикателно подскачат пред Другия, нехайно свалили гард до пояса. Това е само вид уловка, дълго отработвана, тежко му който се хване.

Всеки боксьор си има свой секрет за поддържане и контролиране на гарда си. Многократно оттрениран и станал като втора природа. Подсъзнателен и освобождаващ мисълта за реакциите и решенията в конкретните ситуации на боя. В моята младост имаше един великолепен боксьор — Гого Малезанов. Той имаше нещо като тик, за контрол на гарда. Докато танцуваше грациозно пред бияча си, внимаваше само за падьодьо-тата и падьотроа-тата си и разбира се, за тънкостите в боя. Критичното разстояние от носа до ръкавицата си — щит, контролираше с палеца. Перпендикулярно вирнат, този палец потупваше покровителствено дясната ноздра, всичко е наред, значи гледай си боя Гого, ляв, ляв, лява полустъпка, лъжливо движение на ляво, без замах с дясната, лъжливо движение на дясно, без замах с лявата, туп, туп по ноздрата, движение на ляво и дум — десен прав, ама много силен!

На всичкото отгоре, Гого беше и интелектуалец. И физиономията му беше такава, без традиционно счупен нос. Докато на Арко Сардарян — друг тежък и великолепен боксьор от Пловдив, носът му беше като от гюдерия. Върви с този нос, че доказвай интелигентност.

Защо Ви занимавам с тия пикантерии от боксовата кухня и с отколешна давност. Поради някаква странна за страничния наблюдател асоциация. Асоциацията наистина е странна и няма нищо общо с разните асоциации за защита на животните, околната среда и талантливите изчезващи видове от разните изкуства.

Напоследък долавям тревожни сигнали с епицентър нейде из глъбините на най-интимния ми вътрешен мир. Доколкото може да се говори за мир в една разкъсвана от вътрешни противоречия противоречива натура. Този епицентър резонира и в една съвсем естествена повърхностна точка по-удобна за изследователя. Това е седми горе ляво, коронка от бяло злато за еднократна употреба, особено чувствителна за външни и вътрешни интервенции. По нея безпогрешно познавам кога ще имам емисии от оксалати от левия бъбрек, както и благосклонен ли е метеорологичният бюлетин, предаван по УКВ 1 1 Алюзия за появилото се в пресата „научно“ съобщение за индивид „чувал“ по зъбната си коронка радиопредаванията по местната радиостанция. то.

При приемането на звука забелязвам едно съскане, при което неизбежно се сещам за тъщата 2 2 Алюзия за класическия образ на тъщата в очите на зетя — като змия. , както и това, че буквата „З“ я чувам като „С“, а „Ж“ — „Ш“. Предполагам, че суровината от бяло злато за еднократна употреба е внос от Гърция 3 3 Гърците и гърчеещите се българи по Черноморието говорят „съскайки“. .

Пазачо-контролната ми система включи алармата на няколко пъти, все в неудобно във всяко отношение време. Добросъвестно проучих сигналите. Оказа се нещо което, кълна Ви се, ми се случва за първи път: Паднал ми беше гардът! Откривал съм бил, несъзнателно, разбира се, поне за сега, жизнено важни и секретни територии от фронталното ми „ерго сум“. Давал съм повод, изкушавал съм съдбата! /„… не вовеждай его во изкушение!…“, както и прикрепени към нея негативни типове и гадове, да ми нанасят позволени от правилника удари.

Препоръчва се да съм се стегнел, да повдигна гарда, да не се излагам! На удари и въобще! Бил съм още в подготвителния период на критическата, що е излагация, все пред мене е! Да не съм изпреварвал събитията!

Тия събития не са неочаквани за нашето просветено внимание. Доста литература сме прегледали по въпроса. Внимателно сме разглеждали и илюстрациите, които щедро ни предоставя околната среда.

Виждали сме, как елитни екземпляри, любими на телевизионните и други рубрики, дето под вежди се гледаха строго с Него — Живота, изведнъж започваха да се прегръщат със същия този живот, нанасящ им ударите право в лицето. А прегръдката в боя е хитрост на слабите. Увисваш на гърдите на силния, пречиш му да те бъхти, събираш сетни сили, дано да стане някакво чудо, колкото и да вика „… брек, брек!“ рефера, но да не те гони от ринга на Живота.