Ани Воте - Гласът на света

— Простете, госпожо баронесо, кафето стои от осем часа на масата, а Мария е забравила да запали спиртника. Ще ви приготвя веднага прясно.

Тина запали чевръсто спиртника.

— Ща бъдете ли така любезна да ми налеете една чаша, госпожице Рамлер? — извика Йобст фон Волфсег иззад вестника, от който изглеждаше всецяло погълнат, и погледна с приветливо добродушие бледното лице на девойката, което тутакси стана леко румено. — Аз на драго сърце ще пия кафето студено, стига да ми е подносено от вашата хубава ръка.

Сома фон Волфсег погледна със зли очи девера си и после се обърна навъсено към своята натрапена компаньонка, която с уверени, сръчни движения пристъпи към стола на стария барон и му подаде пълната чаша с кафе.

„Само това още липсваше — помисли баронесата — моят девер да вземе под закрилата си това омразно същество.“ Имаше само едно средство, да се избави от тия терзания, а именно — да дразни и предизвиква девойката така, че да я принуди сама да напусне. Беше особено важно да държи Тина колкото е възможно по-далече от стария барон.

Баронесата притвори леко сините си очи с дълги мигли и рече привидно небрежно:

— Ах, да, щях да забравя, госпожице. Графиня Бартенщайн ме помоли да ви изпратя днес във Фалкенхаген, да й помогнете малко.

— Хм, та госпожица Рамлер не е пакет — вметна Йобст фон Волфсег — да я изпращаме, където ни скимне. Графинята има достатъчно хора и когато урежда празненство, то сигурно ще се е погрижила предварително за помощници. Освен това госпожица Рамлер е поканена на празненството заедно с нас; другото няма в такъв случай никакъв смисъл.

— Но ти не знаеш ли, драги Йобст, че госпожица Рамлер не е приела поканата? Тя не се чувствува добре в ония кръгове, които лежат извън нейната сфера, и аз самата поставих госпожица Рамлер на разположение на графинята, като чух, че госпожицата не искала да посети празненството. Графинята се оплака, че малкият Гюнтер останал без всякакъв надзор, понеже бавачката внезапно напуснала, а тя иска да има край детето човек, комуто може да се довери.

— Колкото и голямо да е желанието ми да бъда полезна на детето, госпожо баронесо, няма да отида във Фалкенхаген.

Тина произнесе тия думи твърдо и поривисто.

— Вие забравяте, госпожице — отвърна студено баронесата, — че ще вършите това, което аз желая и заповядвам. Моето желание е да отидете във Фалкенхаген и да бъдете полезна там, както това повелява съседският дълг. Давам ви отпуск през времето, през което ще бъдете необходима във Фалкенхаген.

Тежък товар падна върху душата на Тина. Не, не, крещеше сърцето й. Само това не, това не мога!

— Но госпожица Рамлер не е бавачка на деца! — отвърна баронът. — Разбира се, аз също смятам, че като съседи трябва да си услужваме, ала графинята е там, ако за детето й няма кой да се грижи. За днес, естествено, когато във Фалкенхаген всичко е обърнато с главата надолу, работата е друга, макар на мене самия да ми е по-приятно, ако госпожица Рамлер не отиде. Ето защо, госпожице, моля ви, направете го заради мене.

През това, време Тина бе наляла прясно приготвеното кафе в чашата на баронесата. Ръцете й трепереха леко, ала тя, отказвайки се от по-нататъшна съпротива, запита съвсем спокойно:

— И кога ще заповяда госпожа баронесата да отида?

— Веднага, мила моя, веднага! Фридрих може да пренесе нещата ви тутакси, защото, във всеки случай, ще трябва да останете там няколко дни.

„Не мога“ — искаше да каже Тина, ала устните й не отрониха тия думи.

— Не ви ли е приятно да отидете? — запита баронът, подавайки ръката си на младата девойка. — Чета това по лицето ви и разбирам напълно, че не сте във възторг от това положение, в което моята снаха ви поставя против волята ви. Не забравяйте, че всеки миг можете да се върнете тук и че съвсем не е нужно да се принуждавате да стоите във Фалкенхаген, ако чувствата ви по някакъв начин бъдат уязвени.

— Благодаря ви, господин бароне — отвърна Тина поднасяйки ръката му до устните си, — благодаря ви за цялата ваша доброта и любезност.

Безмилостните очи на баронесата припламнаха гневно.

— Надявам се — извика тя на Тина, която рязко се поклони пред нея за сбогуване, — че ще се държите добре във Фалкенхаген и няма да ни навлечете срам.

Тина не отговори нищо. Тя само обърна глава и погледна мълчаливо и твърдо със светлите си, сиви очи баронесата. Сома фон Волфсег внезапно се изчерви и извърна очите си.

Ала Йобст фон Волфсег скочи развълнуван и притисна ръка към челото си.