Пол Виалар: Преминаването на екватора

На „три“ шестте момчета скочиха като един. Но койките бяха предварително тъй нагласени, че момчетата се изтърколиха едно след друго и се намериха на земята.

Те веднага усетиха, че са паднали върху нещо като легло от пух, който им лепнеше по ръцете, по краката, по гърба и лицето. Наслоената със смола и катран перушина ги покриваше от главата до петите.

— Ха така, наредихте ли се? — провикна се Панама.

— Утре сутринта още по-хубаво ще се наредите… — обади се отново глухият глас, идващ незнайно откъде.

Това беше нощ на страхове и изненади. Ту някакъв горчив дяволски пушек нахлуваше в стаята и всички бъдещи кръщелници се скъсваха да кашлят; ту замръзваха на мястото си пред някое внезапно появило се видение, от звъна на някоя камбана, идеща най-малко от оня свят, от ненадейното тупване на някого от тях, заплел крака в опнато изневиделица въже.

Към осем часа цяла делегация им донесе най-тържествено „сока“ за закуската. Трябваше да се видят с праведните апостоли, да ги попитат как са:

— Хубуу ли прекарахте нощта? Хубуу ли спахте?

Те се нахвърлиха на горещото питие, което щеше да им възвърне силите, но тутакси го блъснаха с отвращение настрани, запревиваха се и го изплюха най на края: беше чиста сол.

Кръгла естрада, покрита с корабно платно, бе издигната в подножието на гротмачтата с помощта на греди, магаренца, траверси. Две стълби, едната откъм носа, другата откъм кърмата, водеха до нея. Откъм бизанмачтата беше поставен украсен великолепен трон, който трябваше да е за Нептун. Отдясно и отляво се виждаха други места за сядане, за Седемте вятъра и Капитан Нор. Срещу им се издигаше нещо като ешафод с различни приспособления за изтезания. Една греда, подобна на трамплин за водни скокове, стърчеше доста напред над празното пространство, но частта между естрадата и ешафода беше изцяло заета от огромно платнено ведро. Около него, монтирани на помпата за изпразване на трюмовете от морската вода, която прониква в тях непрекъснато и най-вече в лошо време, бяха скрити мощни кранове.

Всичко започна към три часа следобед с биене на барабани.

Тозчас се образува кортежът. От всички краища на палубата, от всички люкове, иззад корабните лодки и мачтите заизлиза пъстра тълпа, пременена с най-различни парцали. Като започнеш от препасания с голямата абордажна сабя корсар, та стигнеш до накичения с пера дивак, да не говорим за Пиеро и червенокожите.

Магьосникът, който беше начело на шествието, тропна три пъти отчетливо на вратата и с глас, който идеше от корема му, попита:

— Готови ли сте?

Отвърнаха като един:

— Готови сме!

— Достатъчно ли се пържихте в мъченията на бдението?

— О, да! Да! — искрено си признаха шестимата бъдещи кръщелници.

— Добре, сега ще ви заведем най-тържествено там, където ви чака кръщението. Готови ли сте да приемете това последно изпитание?

— Да!… Да!… — завикаха те в хор.

Магьосникът превъртя ключа в ключалката, блъсна вратата.

Шестимата нещастници, които бяха прекарали нощта и предиобеда в бившето спално помещение, бяха по нощници, с въжетата на врата, покрити със сажди, смола, пера, рошави, грозни — да те дострашее чак — и мигаха срещу светлината. Сред оглушителната врява кортежът се събра и се отправи към подножието на ешафода.

През това време от другата страна на палубата излизаше групата на официалните лица начело с Нептун, който държеше своя тризъбец. Фантастична къдрава брада от талаш и стърготини се спущаше чак до коленете му. Водорасли и морска трева, извадена от нечий тюфлек, служеха за коси. „Ветровете“ го следваха. Бузите им бяха намазани с червено, зелено или синьо — според името на табелката, провесена на гърдите или на гърбовете им.

Докато Нептун най-тържествено настаняваше своите придворни, появиха се трима капитани. Тусен, разбира се, Нестор и прочутият Капитан Нор (не друг, а самият Трегастел), който беше целият в злато и галони, дори и около крачолите.

Нептун важно поздрави тримата капитани, след туй седна, докато те заемаха местата си. Въпреки бъркотията се видя, че едно от креслата на пътеката между естрадата и ешафода беше празно.

В същия момент кортежът от шестимата другари по участ вече стигаше в подножието на гротмачтата.

— Струва ми се — каза тогава Капитан Нор, — че снощи вие натоварихте моя добър приятел, който се именува Трегастел, с една мисия…

— Да… Да… — развика се тълпата.

— С тази мисия се заех аз — Трегастел ме замести за няколко часа, докато бях сред вас, при маневрата с въздушните течения, — та заех се, рекох, да я изпълня, аз. Помолих госпожица Господар да присъствува на нашия празник. А, ето я!…