Антон Вей: Сатанинската библия

Щом има толкова бурно несъгласие относно правилния начин за почитане на Бог, тогава, колко ли различни обяснения за Бог може да има — и кое е правилното? Всички набожни „белосветчовци“ са загрижени да се харесат на Бог, така че да може да им се отворят „перлени“ врати, когато умират. Въпреки това, ако човек не е живял според предписанията на вярата си, той може в последния момент да повика духовно лице до смъртния си одър за последно опрощение. И свещеникът или пасторът ще дотича незабавно за да „уреди всичко“ с Бог и да провери дали паспорта му за Царството Небесно е наред. (Йезидиите, една дяволопоклонническа секта, имат различно становище. Те вярват, че Бог е всемогъщ, но също така и всепрощаващ и следователно намират за необходимо да се харесват на Дявола, тъй като той се разпорежда с живота им докато са на земята. Те вярват толкова силно, че Бог ще им прости всички грехове след като им се отслужи заупокойна литургия, че не намират за необходимо да се интересуват от мнението на Бог за тях, докато са живи).

Заради всички тези противоречия в християнските писания, много хора понастоящем не могат рационално да приемат Християнството по начина, по който е било практикувано в миналото. Голям брой хора започват да се съмняват в съществуването на Бог, в установения християнски смисъл на думата. Затова, те са започнали да се наричат „Християнски атеисти“. Вярно е, че Християнската Библия представлява купища от противоречия, но какво би могло да е по-противоречиво от термина „християнски атеист“?

Ако изтъкнатите лидери на Християнската вяра отхвърлят предишното обяснение за Бог, тогава как може да се очаква от последователите им да се придържат към религиозната традиция от миналото?

След всички тези дебати дали Бог е мъртъв или не, ако не е, би било добре да се възползва от MEDICARE 1 1 Американска федерална програма за хоспитализация и медицинско осигуряване на възрастните (над 65 г.) (бел. прев.) !

Всички религии от духовно естество са човешки измислици. Човек е създал цяла система от богове не с нещо друго, а със собствения си мозък от плът и кръв. Точно защото има едно его и не може да го приеме, то е трябвало да го овъншни, като някакъв велик духовен способ, който той нарича „Бог“.

Бог може да прави всичко, което на човек е забранено да прави — като това да убива хора, да извършва чудеса, за да удовлетворява волята си, да властва, без каквато и да била видима отговорност и т.н. Ако човек се нуждае от такъв Бог и приема такъв Бог, то той почита същество измислено от друго човешко същество. Следователно, ТОЙ ПОСРЕДСТВОМ ЗАМЕСТИТЕЛ ПОЧИТА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ БОГА. Не е ли по-благоразумно да почита бог, който той самият е създал в съответствие със собствените си емоционални нужди — този, който най-добре представя самото плътско и физическо същество, което преди всичко притежава идеалната способност да измисля богове?

Ако човек продължава да упорства в овъншняването на истинското си аз във формата на „Бог“, тогава защо се страхува от истинското си аз, страхувайки се от „Бог“ — защо възхвалява истинското си аз, възхвалявайки „Бог“ — зашо остава извън „Бог“, ЗА ДА ИЗПЪЛНИ РИТУАЛ И РЕЛИГИОЗНА ЦЕРЕМОНИЯ В НЕГОВО ИМЕ?

Човек се нуждае от ритуал и догма, но няма закон, който да гласи, че е нужен някакъв овъншнен „Бог“, за да се изпълнява ритуал и церемония в негово име! Когато празнината между него и неговия „Бог“ се запълни, няма ли да види той из-пълзяващия демон на гордостта — самото въплъщение на Луци-фер изникващо в него? Той вече няма да вижда в себе си две части, плътската и духовната, а ще ги види слети в едно и тогава за свой най-голям ужас ще открие, че това е само плътта — И ВИНАГИ Е БИЛА САМО ТЯ! Тогава той или ще почне да се мрази до смърт, ден след ден — или ще ликува, че е това, което е!

Ако се намрази, той ще търси нови и по-сложни духовни пътища за „просветление“, като се надява, че може да се раз-двои отново в търсене на по-силни и по-овъншнени богове, за да бичува с тях жалката и си и окаяна черупка. Ако приеме себе си, но признае, че ритуалът и церемонията са важни способи, които неговите измислени религии са оползотворили, за да подхранват вярата му в лъжата, то тогава СЪЩАТА ФОРМА НА РИТУАЛ ще подхранва неговата вяра в истината — примитивното зрелище, което ще придаде допълнителна стойност на осъзнаването му като царствено същество.