Антон Вей: Сатанинската библия

3. Кажи на сърцето си: „Аз съм моят собствен спасител“.

4. Попречи на тези, които биха те преследвали. Нека тези, които замислят твоето нещастие, бъдат запратени в бъркотия и позор. Нека бъдат като слама пред циклон и щом бъдат повалени, ликувай в собственото си спасение.

5. Тогава всичките ти кости ще кажат гордо „Кой е като мен? Не бях ли твърде силен за враговете си? Не съм ли избавил СЕБЕ СИ чрез собствения си мозък и тяло?“

1. Благословени да са силните, защото те ще владеят земята — проклети да са слабите, защото те ще наследят ярема!

2. Благословени да са способните, защото те ще бъдат уважавани сред хората — проклети да са посредствените, защото те ще бъдат обезличени!

3. Благословени да са смелите, защото те ще бъдат господарите на света — проклети да са праведно смирените, защото те ще бъдат стъпкани под раздвоените копита!

4. Благословени да са победоносните, защото победата е основание за правдивост — проклети да са пораженците, защото те ще бъдат васали завинаги!

5. Благословени да са безкомпромисните, защото негодните ще побягнат пред тях — проклети да са бедните духом, защото те ще бъдат заплюти!

6. Благословени да са тези, които предизвикват Смъртта, защото дните им ще бъдат дълги на земята — проклети да са радетелите за по-щастлив задгробен живот, защото те ще загинат насред изобилие!

7. Благословени да са унищожителите на измамната надежда, защото те са истински месии — проклети да са богопоклонниците, защото те ще бъдат стригани овце!

8. Благословени да са доблестните, защото те ще придобият голямо съкровище — проклети да са вярващите в „добро“ и „зло“, защото те се плашат от сенките си!

9. Благословени са тези, които вярват в това, което е най-добро за тях, защото умовете им не ще бъдат нивга ужасени — проклети да са „божиите агънца“, защото ще пребледнеят и станат по-бели от сняг!

10. Благословен да е човекът, който има малко врагове, защото те ще го направят герой — проклет да е този, който прави добро на тези, които му се отплащат с подигравки, защото ще бъде презрян!

11. Благословени да са проницателните умове, защото те ще яздят вихри — проклети да са тези, който преподават лъжи вместо истини, и казват истина на лъжата, защото те будят погнуса!

12. Трижди проклети да са слабите, чиято неувереност ги прави подли, защото те ще слугуват и ще страдат!

13. Ангелът на самоизмамата лагерува в душите на „праведните“ — вечният пламък на силата чрез радост живее с плътта на Сатаниста!

Римският бог Луцифер, бил носителят на светлината, духът на въздуха, олицетворението на просветлението. В Християнската митология, той станал синоним на злото, както може и да се очаква от религия, която е увековечила съществуването си с мъгляви дефиниции и фалшиви стойности! Дошло е време за поправяне на неверните данни. Фалшивите морализми и окултните неточности трябва да се корегират. Макар и забавно, повечето истории и приказки за дяволопоклонничеството, трябва да се считат за отживели нелепости, каквито и са. Казвало се, че истината „ще направи хората свободни“. Истината сама по себе си, не е освободила никого. Само СЪМНЕНИЕТО може да донесе освобождение на ума. Без чудотворния елемент на съмнението, вратата, през която минава истината би била плътно затворена, непроницаема и за най-усърдното блъскане на хиляда Луцифери. Разбираемо е защо Светото Писание се отнася към Адския Монарх като „Баща на лъжите“ — чудесен пример за смяна на ролите. Ако се повярва на това теологично обвинение, то тогава несъмнено трябва да се приеме, че ТОЙ, А НЕ БОГ, Е УСТАНОВИЛ ВСИЧКИ ДУХОВНИ РЕЛИГИИ И Е НАПИСАЛ ВСИЧКИ СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ! Когато едно съмнение е последвано от друго, мехурът набъбнал от натрупаните заблуди, заплашва да се спука. За тези, които вече се съмняват в така наречените „истини“, тази книга е едно откровение. Тогава Луцифер ще изгрее. Сега е време за съмнение! Мехурът на лъжата се спуква и звукът е грохота на света!

Всеобщо погрешно мнение е, че Сатанистите не вярват в Бог. Понятието „Бог“, както се тълкува от хората, се е променяло толкова много през вековете, че Сатанистите просто приемат дефиницията, която им подхожда най-добре. Винаги човек е създавал боговете си, а не те него. За някои Бог е добър, за други е ужасен. За Сатанистите „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — се счита за балансиращият фактор в природата, а не като имащ нещо общо със страданието. Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем.