Антон Вей: Сатанинската библия

През последните години имаше опит за очовечаване на духовната концепция на Християнството. Това се прояви по очевидно най-недуховния начин. Литургиите, които се произнасяха на латински, сега се произнасят на родните езици — което успя само да направи глупостите по-лесни за разбиране и същевременно лиши церемонията от езотеричната природа, която е съвместима с принципите на догмата. Много по-просто е да постигнеш емоционална реакция, като използваш думи и фрази, които не могат да бъдат разбрани, отколкото с изявления, които и най-просташкия ум ще постави под въпрос, когато ги чуе на разбираем език.

Ако свещениците и пасторите, преди сто години използваха същите средства, които използват днес за да пълнят църквите си, те биха били обвинени в ерес, наречени дяволи, преследвани и несъмнено отлъчени без колебание.

„Ние трябва да сме в крак с времето“ оплакват се ревизионистите, като забравят, че благодарение на ограничаващите фактори и дълбоко внедрените закони на белосветлите религии, никога не може да настъпи задоволителна промяна, която да посрещне нуждите на хората.

Религиите от миналото са представлявали винаги духовното естество на човека с малко или никакъв интерес към неговите плътски или земни нужди. Те са третирали този живот само като преходен, а плътта просто като черупка, физическото удоволствие като несъществено, а болката като достойно приготовление за „Божието царство“. Колко добре си проличава лицемерието, когато „праведните“ променят религиите си, за да се съобразят с естествената промяна в човека! Единственият начин, по който Християнството въобще може напълно да задоволи човешките нужди е да стане като това, което е Сатанизмът СЕГА.

Необходима е НОВА религия, основаваща се върху естествените инстинкти на човека. ТЕ са й дали име. Нарича се Сатанизъм. Това е силата, обвинявана, че е причинила религиозния диспут относно мерките за контрол на раждаемостта — довел до неохотно приемане, че сексуалната дейност за удоволствие става постоянно явление.

Това бе „Дяволът“, който накара жените да показват краката си, за да възбуждат мъжете — същият вид крака, станали сега социално приемливи за гледане, показвани от младите монахини, когато се разхождат в скъсените си одежди. Каква очарователна стъпка вдясно (или вляво)! Възможно ли е скоро да видим монахини и „без горнище“, чувствено мятащи телата си на фона на „Missa Solemnis Rock“? Сатаната се усмихва и казва, че много би му допаднало — много монахини са доста хубавички момичета с изящни крачета.

Много от църквите с най-големи паства имат най-ръкопляскащата чувствена музика — също Сатанински вдъхновена. В края на краищата, Дяволът винаги е разполагал с най-добрата музика.

Църковните пикници, въпреки всички приказки на Леля Марта за щедрата реколта господня, не са нищо повече от добро оправдание за неделно преяждане, а всеки знае, че нещо много повече от четене на Библията се върши в храстите.

Капитало-увеличаващият приход е обикновено известен като карнавал 3 3 От „Carna“, римска богиня, пазителка на най-нежните човешки органи; също англ. „carnal“ — плътски и инкарнация — въплъщение (бел. прев.) , което някога е означавало празник на плътта — сега карнавалът е о.к., защото парите отиват при Църквата, за да може тя да проповядва срещу изкушенията на Дявола! Трябва да се каже, че тези неща са чисто езически способи и церемонии — че християните само са ги заимствали.

Така е, но Езичниците са се отдавали на плътски наслади и са осъждани от същите хора, празнуващи днес техните ритуали, наричайки ги, обаче, с различни имена.

Свещеници и пастори са на първа линия в демонстрациите за мир и лягат по железопътните линии пред влакове, натоварени с бойни материали, със същата отдаденост, с която техните събратя по сан, от същата семинария, благославят куршумите, бомбите и войниците като капелани 4 4 Военен свещеник (бел. прев.) във въоръжените сили. Някой някъде трябва да греши. Не може ли по право Сатаната да действа като обвинител? Несъмнено те го именуваха така.

Когато едно паленце достигне до полова зрялост, то става куче, когато ледът се топи, това се нарича вода, когато дванадесетте месеца превалят, ние имаме нов календар с поредна хро-нологически година, когато „магията“ стане научен факт, ние се обръщаме към нея като медицина, астрономия и т.н. Когато едно наименование вече не подхожда на дадено нещо, съвсем логично е то да бъде сменено с ново, което да му подхожда по-добре. Защо тогава да не направим същото и в областта на религията? Защо продължаваме да наричаме една религия със същото име, когато принципите на тази религия вече не отговарят на първоначалната? Или, ако религията проповядва същите неща, които винаги е проповядвала, а нейните последователи не практикуват почти нищо от нейните учения, защо те продължават да се наричат с името, което е дадено на последователите на Тази религия?