Велимир Петров - Кръгла дата, та заоблена

Да са, а и да сме — живи и здрави! Всички!

Уточнение: Дни след Новата, 2000-та година, след написване на горния текст, настъпиха сериозни размествания, уволнения и нови назначения, на територията на интимния ми творчески интериор — както, впрочем, се практикува във всяко уважаващо себе си ведомство, около Първо число на годината.

Сега, като анализирам настъпилите промени, си давам сметка, че това, навярно, се е наложило във връзка със започващите преговори за присъединяването ни към структурите на Евросъюза и НАТО, налагащи драстични мерки към някои остарели технологии, вкоренени в ежедневната ми творческа и други практики.

Разбира се, всичко това стана с безкористната помощ на братските ни Съединени щати; в смисъл — братът на съпругата ми — Л.Р., който през последните тридесет и две години, все забравя да се завърне за постоянно в Родината си; идва си за кратко; все бърза — неотложни дела; прави ни по някое солидно финансово подпиране — за насъщния, та по-леко да понесем отсъствието му. Тази Нова година решил да ни компютъризира… и оттам тръгнаха драстичните мерки, които предприех.

Какво по-точно стана на практика!

Първо: пенсионирах Ериката! Сложих я в калъфа — може да потрябва, ако решат да ми правят Музей, Галерия или Мемориал, скромно казано.

Второ: Куцата масичка докуцука до лява поция, заедно с двете ко̀ли от неблагонадеждния правописен речник; пое товара на скенера и принтера и една камара помощни материали и консумативи.

Трето: От мазата изпълзя едно наследствено бюро, доволно широко, с две странични крила, ролетка и цял набор чекмеджета; пое основната част на компютъра — Ай Би Ем, монитора, клавиатурата и… мишката, разбира се, къде без нея.

Четвърто: Наложи се да бъдат уволнени два броя кресла; хайде-де, няма да ми се заседяват посетители, я!

Междувременно, замръзналият на кокал юргански чаршаф и още цяла сюрия подобни, бяха изсъхнали, овлажнили, озонирали и прочие, въздуха.

Та, каквото можем — правим, по посока на новите технологии, ноу-хаута и модернизации разни!

— Здравей, Европа! Запри за малко, белким те застигнем, че солук не ни остана…

Зад гърба ми камината меко пърпори.

Компютърът мърка.

Прозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното й небе. По диагонала му — черният котак, подобно някоя росомаха, пори снега…

© 2000 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11600]

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00