Велимир Петров - Кръгла дата, та заоблена

Седнал съм на маминия виенски стол — единствен оцелял от холната й гарнитура; служил във всичките ми ателиета, не малко на брой; оплескан с престижните холандски бои Таленс; очукан и дозачукван с разни чешити гвоздеи; та и скрепен с една — трофейна супер-скоба, вместо шина за счупен крак, с едва видима емблемичка на Мерцедес.

Столът ми е мил, набор ми е, тъпкан със сантименти. През Войната е служил, зачислен ми, като танк, като подводница, като всъдеход-амфибия, отчасти и като летяща крепост. Стрелял съм едновременно и с четиритях му крака… пардон — цеви, като зенитно оръдие, по вражеските самолети и винаги съм уцелвал! Охлузен е колкото мен и има придобивка — агнешка кожа, според ишиаса ми, който само чака малко да се разсея, мръдна неправомерно и ме скепцва с ръждивия си, нажежен керпеден под лявото бедро. За да стихне болката — вдясно е раклата: два персона дълга, два — широка; многоцелева (с декоративни функции, складова база, брачно ложе, за размисъл и дрямка, както и за скимтене, стонове и вопли — според същия този ишиас), всеотдайна, готова винаги да те приюти, приласкае и обезболи; да ти тушира проблемите.

Вляво е основният интериор, невидим в момента, преграден със замръзналия на кокал юргански чаршаф; току що внесен с мисията да освежи, овлажни, ако се напъне и да озонира — съхнейки, творческия ми въздух; а и да ме уедини от суетнята около вкусотиите, полагащи се за Първия календарен ден и месец, е — не особено сполучливо!

Между мене и прозореца е курдисана Ериката, на която тракам в момента, върху куцата масичка от лятната кухня — дворна мебел, за мелене на домати и други, мобилизирана за случая, а и да не се шляе и разхайтва през зимния сезон; да натрупа малко активи — няма да и са излишни при тази безработица. Покрита е със смущаващо луксозна, за персоната й, ленена покривка — да не се отбелязват пряко явните престаравания на внуците ми, разработващи новите си ножове, посредством тънкостите на овчарската резба.

Куцата масичка е подпряна с две коли от неблагонадежден правописен речник, с тайната надежда — да не куцам поне в правописно отношение!?

Друга купчина, по-правописни речници, се рее по раклата, в компанията на комплект очила — за различни дължини, четива и… брифинги (Суета!).

Въобще няма да споменавам за задръстения от честитки и благопожелания телефон, както и за недоумението Ви — на невероятно колко много места, едновременно, могат да бъдат проснати само(!) три броя блажено мъркащи котки.

Прозорецът! Оставих го за накрая на минитворческата ми обстановка — за десерт! Истински прозорец към Света! Свят — такъв, какъвто би ми се искал да бъде: блестящо блещукащ и непорочно-бял. Новогодишният сняг е затиснал цялата грозота на разкапания, отиващ си век; а новият, идващ — като коледна елха, със шушулките на мечтите ни, стъклените гирлянди на неизживените ни сънища, арабеските на несънуваните ни изживявания и филиграните на нови срещи; скрежасали тръпки и пируетите на ледени искрици Надежди… Бял екран, проектиращ всичко препускащо из подредения хаос на химиите в мисловните ми процеси!

Изглежда се увличам! Едно сиво, антилирично настроено човече, много познато; от онези, дето се грижат да не предозирам емоции, държат ме за крачола — да не би да хвръкна към синевата; шляят се насам-натам по вдъхновеното ми чело; ме почуква отрезвително с кокалчето на свития си показалец, по терена отреден за евентуални рогца: Къде бе, бако?! — вика — Къде виждаш такъв прозорец? С толкова функции и много декор! Най-обикновена дограма! Прави ти я Данчо Цонев от Ширпотребата на „Бор“. Две трети от ширината и една втора от височината на северозападната стена; двоен, с три отвесни крила, без шпроси. Турил си помежду кожичките на две козленца, да не ти духа на ишиаса. А отвън — най-обикновен, редови зимен ден; валяло е цяла нощ, няма ги дори следите на зайците — рецидивисти, дошли да доогризят корите на ябълките. Няма го дори и везмото на Сприхавата сврака Николина, забравила да ти каже поне едно: „Ч-ррр, Н-ррр, Г-ррр!“

Ясно! Спирам! Затисне ли те, като… зъбобол, такова — антилирично; от тези, дето навремето измислиха сивия поток и прочие — време е за домашните задължения! За момента те са: да почетем подобавъчно Новата — 2000-та година! Да завъртим баницата! Да видим — какъв ще ни е късметът! Дано да не е пак Лозето! Голямо копане ще ни чака! Ще разбутваме парчета, докато ни се падне нещо свястно! Имаме по половин баница за корекции. Децата и внуците, тази Нова година, ни изоставиха сами — Дядо и Баба! Захитряха!